Здравословни хранителни навици у малките деца – съвети и примери, 1ва част

През първите години от живота на детето родителите имат нелеката задача да задоволяват неговите физиологични нужди, но също така и да създадат у него определени умения и навици, които да му помагат да се справя сам през следващите години. Несъмнено всеки родител иска детето му да се храни добре, защото именно храната е в основата на доброто здраве. Но като редица други аспекти в поведението на детето през първите години, храненето често се оказва дейност, изпълнена с нерви, молби, рев, откази и десетки порции неизядена храна.

И въпреки това има начин да посеем семенцето на здравословното хранене, стига да се въоръжим с търпение и постоянство. Аз не мога да се похваля с голям опит в областта, почти две години вече възпитавам първородния си син да се храни здравословно и често срещам съпротива, която понякога ме обезсърчава, но понякога и ме мотивира да пробвам нови техники. В няколко статии ще споделя навиците и хитринките, с които съм постигала успех до момента и с които вярвам, че съм поставила здрави основи за дългосрочното изграждане на здравословни хранителни навици. Най-хубавото е, че повечето от тях помагат и на мен и съпруга ми да се храним здравословно, т.е. усилията възнаграждават многократно цялото семейство. Ето кои са трите най-важни правила и техники, които прилагам ежедневно у дома:

1. Положителни примери

Ако искаме децата ни да се хранят според нашите разбирания, трябва на първо място да им дадем добър пример. Няма как да ядат броколи и карфиол, ако ни виждат, че се храним с бургер и пържени картофки. Когато се храним заедно с тях на масата и хапваме същата храна, която предлагаме и на тях, имаме по-голям шанс за успех. У дома, например, винаги сядам да закусвам със сина ми, а през почивните дни закусваме заедно цялото семейство. Каквото сервирам на него, ям и аз, като единствено мога да си позволя някои добавки, които няма да различат много ястието от неговото: повече сол, подправки или подсладител за мен.

Вечерята е най-важното хранене от гледна точка на навици и отношение към храната. Храним се заедно цялото семейство и коментираме какво ядем, колко е вкусно и колко здрави и големи ще пораснем. Ако пък сме на гости, отново се старая синът ни да сяда с нас на масата, за да се чувства част от колектива и да гледа как всички се хранят заедно.

Ако Алекс реши, че не иска да пробва нещо, не го насилвам, но ползвам следната тактика. Правя се, че не го забелязвам и започвам да хапвам сладко-сладко от ястието. В началото може да не ми обърне внимание, но в крайна сметка децата са супер любопитни на тази възраст и обичат да копират действията ни, така че честичко сяда и той до мен и започва да яде от същата храна.

Между храненията, когато му предлагам плод, винаги хапвам и аз с него. Това е полезен навик, както за детето, така и за мен. Той дотолкова обича плодовете, че дори ги използвам като лакомство, с което го награждавам за добро поведение. За наградите ще разкажа допълнително в следващата статия.

2. Постоянство и малко хитринки

Старая се да не се отчайвам, ако Алекс отказва да яде някой зеленчук. Просто го предлагам отново след време под по-деликатна форма. Не обича броколи. Няма проблем. Нарязвам го на много ситно в супа или в доматен сос. В началото не харесваше ягоди, но аз продължавах да му ги предлагам заедно с други плодове. Сега може да изяде цяла паничка само с ягоди. Важното е да сме търпеливи и да не приемаме отказа на детето като провал.

Когато „криете“ някой зеленчук в ястието, имайте предвид, че децата биха приели по-доверчиво червени или оранжеви зеленчуци, пред зелени, ако като цяло цветът им контрастира силно на фона на останалите съставки. Така например, Алекс често се опитва да изчопли магданоза или броколито, когато съм ги скрила в омлета му, но с червените чушки няма проблем. Червеният цвят има свойството да възбужда апетита и неслучайно се използва често в логата или опаковките на известни марки хранителни продукти.

Може също така да криете зеленчуци или малки късчета месо в сосовете за паста например. Аз често настъргвам моркови, броколи, карфиол или чушки в доматения сос, тъй като Алекс обожава паста:

3. Разнообразие

Ако разнообразявате редовно храната на детето, ще го научите по-охотно да приема новите продукти в менюто и ще му осигурите богатство от полезни хранителни вещества. Не е нужно да го правите с изцяло нови храни. Вземете например едно любимо ястие и го предлагайте под различни форми и с различни съставки. Синът ми обича много яйца, затова му ги предлагам винаги под различна форма: бъркани с масло и сирене, омлет с накълцан магданоз или спанак, печена филийка с яйце, извара, маслини и домати, варени яйца, намачкани с крема сирене и авокадо (тук можете да видите 3 рецепти за закуски с яйца). Понякога се двоуми дали да изяде някое подобно ново ястие, но когато започна да му разказвам, че вътре има яйца, той набира смелост и го опитва.

Алекс обича да яде кюфтенца, затова му приготвям често печени кюфтенца от пилешко, телешко или заешко месо, но все пак не може да яде само кюфтета. Затова или му крия различни зеленчуци и зелени подправки в каймата, или му предлагам често супа топчета. Той не обича много супи, но когато му кажа, че в нея има кюфтета, веднага започва да яде.

Пробвайте подобни хитринки с любими на децата ви храни и ще се радвате скоро на успех. Важно е да говорите на детето за храната и да акцентирате върху любимите му съставки, които са в чинията.

И отново правилото – хапвайте и вие от храната, която му предлагате. Това ще накара детето да ви има повече доверие и както споменахме, желанието да прави това, което и мама прави, ще надделее в един момент и то ще пожелае да яде с вас. Дори и храната да не ви харесва на вас лично, сипете си съвсем малка порция, жертвата определено си струва.

Помнете, че даже и детето да не изяде цялата порция, голям напредък е дори само да пробва яденето. Радвайте се на малките успехи и не се отчайвайте от отказите.

Очаквайте скоро нова порция съвети и примери от нашата кухня 😉