Любовта на децата към храната идва с играта

„С храната не се играе!“

Думи, които почти всеки от нас е чувал от родителите си, когато е бил дете. И аз не обичам, когато двегодишният ми син с видимо удоволствие си раздробява кюфтето на съставните му части, без да го изяде накрая, или размазва пюре по масата, за да види как ще изглежда, или бърка с две ръце в купата си със спагети и ги подрежда по масата… Истината е, че децата рядко правят подобни неща, за да ни дразнят целенасочено, по-скоро изследват храната, така както правят с всеки друг предмет, до който се докоснат. Не вреди понякога да ги оставим да го правят, въпреки че ще има разхищения и ще се наложи да чистим. Разбира се в поносими граници и като се включваме и ние в „играта“, обяснявайки на детето защо се случват нещата, които наблюдава.

Докато Алекс чопли белтъка на свареното яйце, за да изяде само жълтъка, аз му обяснявам кое как се казва и му обръщам внимание на формите и цветовете. Разбира се, много по-лесно би ми било да му давам само жълтък, като предвидливо отстраня сама белтъка без да го разхищавам, но така го лишавам от опита всеки път да усеща консистенцията на белтъка, да помни, че той обвива жълтъка и от време на време да се излъже да опита и него (което напоследък се случва доста често). Така посявам семенцето на положителното му отношение към яйцата и желанието му да ги яде.

За да възпитаме здравословни хранителни навици у децата и за да ги накараме да ядат повече полезни храни, трябва на първо място да ги запознаем с тях и да им създадем положителен имидж, без значение дали става въпрос за свинско кюфте или броколи. Казвам ви го в качеството си на маркетингов специалист – рекламирайте всяка храна по възможно най-добрия начин пред детето, вместо просто да я сервирате и да го накарате да я изяде. А сега в качеството си на майка ще ви споделя няколко идеи и опит как да го направите чрез забавни за детето игри 🤩

Обучение чрез игра

Всеки от нас се учи по-бързо, когато материалът е поднесен по интересен и забавен начин. А децата го правят постоянно, защото обръщат почти всяко действие в игра. Така и ние можем да обърнем в игра всичко, на което искаме да научим децата.

По отношение на храната, аз съм на мнение, че детето трябва да познава от най-ранна възраст всички съставки, които му се поднасят в менюто. У дома имаме карти с плодове и зеленчуци. В началото, след като Алекс започна да се храни по-самостоятелно, започнах да му показвам картите и истинските плодове и зеленчуци, като той трябваше да ги свързва. Така научи имената им и започна да ги разпознава цели. След време започнах да ги режа на парчета, да го карам да ги опитва, да му обяснявам кое какъв вкус има, кои можем да ядем сурови, с кои можем да сготвим супа, кои растат на дърво, храст или под земята.

Освен този тип игри, използвам и книжки, които той много обича. Показвам му книжки с картинки на овощни градини или зеленчукови насаждения, картинки на ферми с животни и птици, как се отглеждат, как се доят или как снасят яйца. Купувам му книжки със стикери (друго любимо негово занимание) и лепим заедно хранителни продукти или селскостопански животни. Като цяло използвам нещата, които му харесват, адаптирайки ги на тема храна.

Всяка игра е придружена с обяснения колко е вкусна храната, защо трябва да я ядем, колко често, какво ще стане, ако не ядем определена храна и пр. Целта ми е да създам положителен имидж на добрата храна. Това става с игрите и с примера – ям всичко, което искам и сина ми да опита. Не казвам пред него, че мразя някоя храна, защото децата попиват и имитират поведението на околните, така че може да реши, че не обича зеле, само защото аз съм казала, че не го обичам. Това е причината той да не яде броколи, например. Видя в една книжка мече, което му се мръщи, както и чу близки да казват, че е гадно и той вече се мръщи и не го вкусва. Затова внимавайте какво говорите за храната пред детето, защото след това колкото и да я рекламирате като вкусна, той вече ще знае другата истина.

Самостоятелност

Друг важен елемент в храненето, освен познаването на самата храна, е и нейното приготвяне. Вдъхновена от методиката на Мария Монтесори, се старая да давам колкото се може повече свобода и да насърчавам Алекс да бъде самостоятелен. Миене на ръце, лице и зъби, обличане, ходене до тоалетна – търпеливо го уча да ги прави сам, въпреки че отнема много време и често закъсняваме за ясла.

Самостоятелното приготвянето на храната на този етап при Алекс се изразява в това да си обели сам плодовете или варените яйца, да нареже с безопасни за него инструменти храната, да си направи сам плодова салата, като избере какво да сложи в нея, да си намаже филия с лютеница и т.н.

Децата обичат, когато получават повече свобода и се чувстват горди с успехите си, затова подобни занимания развиват у тях и положително отношение към храненето. Да не говорим, че самият досег с храната възбужда апетита. За следобедна закуска, например, вместо да давате нещо наготово на детето, му дайте продуктите, инструментите, съдовете и го оставете да си приготви сам храната. Разбира се под вашето наблюдение, но нека усети, че има свобода за действие.

Отново можем да го обърнем в игра, например кой ще си намаже пръв филията, кой ще си навие най-хубаво палачинката, кой ще обели най-бързо яйцето. Дайте победата на детето и вижте как ще се радва на успехите си, а после ще си хапне яденето с удоволствие.

Творческа храна

Друго любимо занимание за децата е творенето. Дали ще рисуват, оцветяват, играят с пластилин или строят, те разгръщат своя творчески потенциал и искрено се радват на произведенията си. Формичките за сладки са чудесен инструмент за творческо рязане, който можем да използваме често у дома, за да направим храната по-привлекателна. Но не ние да сътворим шедьовър върху чиния, каквито сме виждали десетки в Интернет, а да дадем възможност на децата да го направят сами за себе си.

Разбира се ще има трохи, петна, храна по пода, но цената си заслужава, защото отново ще накараме детето да мисли положително за храната, да й се наслаждава и опитва, така както то пожелае.

Помнете, че децата учат чрез сетивата си и всяко докосване, мачкане, късане, опитване на вкус (макар и последвано от плюене) им дава възможност да разберат нещата, които ги заобикалят. Ако детето проявява интерес да участва в готвенето с вас, не го гонете, само защото ви пречи, а му дайте възможност да опита и да допринесе за крайния резултат.

Ако ви интересуват още съвети за храненето на децата, вижте и статията Здравословни хранителни навици у малките деца – съвети и примери, 2-ра част