Винаги когато пътешестваме в други държави, като сувенир си взимам кулинарни книги с традиционни местни рецепти. И така след време, когато съм у дома, но ме налегне носталгия по дадена страна, отварям книгата и избирам ястие, което да приготвя. То откарва сетивата ни отново на пътешествие, без досаден багаж и самолетни разписания.
В Сицилия бяхме с мъжа ми преди 5 години и там опитахме за първи път тези оризови топки. Предлагат се в много вариации в ресторантите, но са и супер вкусна и достъпна улична храна. Заради това, че се хапват лесно и с пръсти, стават и за малки дечица, следователно са чудесно решение за семейна вечеря. Оригиналната рецепта за аранчини включва паниране и пържене на топките, но аз предпочетох по-подходящия за децата вариант с печене във фурната. В Сицилия най-често се приготвят с месно рагу, с гъби или патладжани, но аз ги направих с грах и простичък доматен сос. В крайна сметка промених доста оригиналната рецепта, но крайният резултат определено ни върна 5 години назад по улиците на Палермо.
Необходими продукти за аранчините:
1 глава лук
2 скилидки чесън
1 ч.ч. бял ориз
1/2 ч.ч. сварен грах
50 г настърган пармезан
50 г масло
1 щипка шафран по желание
сол и черен пипер на вкус
1/2 ч.ч. бяло брашно
1/2 ч.ч. галета
1 яйце
1 с.л. зехтин
За соса:
400 мл пасирани домати (пресни или от буркан)
1 ч.л. кафява захар
2 скилидки чесън
сол на вкус
50 мл заквасена сметана
магданоз за поръсване
Загряваме зехтина в дълбок тиган или широка касерола и запържваме накълцания на ситно лук с щипка сол.
Когато лукът омекне, добавяме накълцания чесън и готвим още 1-2 минутки.
Добавяме ориза и разбъркваме хубаво, докато стане стъклен. Наливаме 3 ч.ч. вода и оставяме да заври. В процеса на готвене може да се наложи да добавите още малко вода, ако видите че оризът я е попил, но все още не е сварен. Целта е накрая да получим сварен ориз, който да е попил цялата вода. Малко преди това да се случи добавяме грах.
Когато оризът е сварен, го махаме от котлона, добавяме маслото, настъргания пармезан, шафрана и черния пипер и разбъркваме. Оставяме да изстине.
Междувременно в касерола слагаме доматите, смачкания чесън, солта и захарта и оставяме да ври на умерен огън, докато получим гъст сос.
Махаме от котлона, добавяме заквасената сметана и разбъркваме хубаво.
Загряваме фурната на 180 градуса и покриваме тава с подложка за печене.
От изстиналия ориз оформяме топки, колкото детско юмруче и ги овалваме хубаво първо в брашното, после в разбитото с щипка сол яйце и накрая в галетата.
Подреждаме ги върху тавата, поръсваме отгоре малко зехтин и печем за 15-20 минутки или докато придобият твърда и златиста обвивка.
Поднасяме аранчините със соса и поръска от магданоз.
One thought on “Пътешествие с чехли и чиния: сицилиански аранчини”