Rainbow Pizza и 3 съвета за безоблачни хранения

Ако сте родител на малко дете и докато приготвяте поредния обяд се надявате то да изяде поне 1/6 от него, значи тази статия е точно за вас. Злоядите деца не са нищо повече от деца, преминаващи през съвсем нормален етап от своето развитие. Придирчивостта им към храната обикновено се появява след първата годинка (но може и малко по-късно), когато започнат да проявяват самостоятелност. Вече ходещи и говорещи децата се научават да се противопоставят на своите родители, което е съвсем в реда на нещата, защото все пак се очаква от тях да се превърнат в независими, мислещи и взимащи решения индивиди.

Ако ние все още решаваме кога да си лягат, кога да се къпят и кога да ходят на детска градина, те осъзнават, че една от силите им е да решават какво и колко да ядат. Но докато ние изпадаме в паника, защото детето не се храни, трябва да знаем, че темповете на растеж след първата годинка намаляват и това води със себе си и понижение в апетита. Ако около годинката то си е изяждало всичко и даже е искало допълнително, след това апетитът му може да се намали драстично. Затова на нас ни остава само да бъдем търпеливи, да предлагаме разнообразна и полезна храна и да уважаваме неговите желания и моментни настроения.

От нещата, които съм прочела за злоядите деца (а те са десетки страници литература с множество съвети и практики😵, но най-много ми помагат съветите на Jennifer) и нещата, които съм тествала у дома, мога да набележа 3 правила, които ми помагат напоследък да „преживея“ онези напрегнати мигове на мръщене, бутане или хвърляне на храната. Ще ги формулирам като съвети за безоблачни хранения с дечицата:

Съвет 1: Спрете борбата

„Само го пробвай“, „Изяж една лъжичка и ще ти дам сок.“,“Ако не го изядеш, няма да си играем.“… и още купища подобни изречения и никакъв успех.

Това е така, защото храненето не е пазарене или подкупване. Така подаваме грешни сигнали на детето, че чрез храната може да получи някакви бонуси, а и то самото се научава да ни манипулира чрез нея. Освен това отчаянието и молбите ни допълнително показват на детето, че то има надмощие над нас.

Просто се хранете спокойно с детето. Ако каже, че не желае дадена храна, вие отговорете „Добре, не го яж.“ Не показвайте, че това е проблем. Ако откаже цялата порция, му дайте свободата да стане от масата. Не му правете ново ядене, само и само, за да яде. Ако детето не е гладно, няма смисъл от вашите усилия. Ако обаче е гладно, може да му дадете нещо дребно, но полезно и хранително. Аз например сварявам набързо пъдпъдъчи яйца (отнема 3-4 минути) или нарязвам моркови, червени чушки или авокадо за Алекс, когато откаже да яде сервираната храна, но виждам, че все пак е гладен. Така му показвам, че за мен има значение неговото мнение, но и че не може винаги да проявява капризи, иначе ще се наложи да готвя по нещо ново всеки път, когато откаже сервираното.

Имайте предвид, че понякога детето просто не е гладно на вечеря, ако следобедната закуска е била по-късна или по-обилна. Ако държите на вечерята, ограничете дребните хапвания преди нея или предлагайте само плод вместо бисквитки.

Съвет 2: Дайте свобода на детето

Ако детето чувства натиск по време на храненето, съвсем ще откаже да яде и ще намрази самото хранене. Ето защо освен, че не трябва да спорим, да се пазарим или да заплашваме, трябва да покажем на детето, че то има свобода да избира какво и колко да яде. Ние решаваме какво да сервираме, но детето решава кои неща от чинията да изяде.

Затова смятам, че най-добрият вариант за храна на децата в периода 1-4 години е да сервираме набор от индивидуални храни (а не ястие, в което те са смесени). Така можем да сервираме едновременно полезни храни, с които да си набавя задължителния ежедневен прием на хранителни вещества и храни, които обича, за да направим чинията привлекателна. Например: месно кюфте, зеленчуково пюре, суров зеленчук, авокадо. Алекс обича много сурови червени чушки, моркови и авокадо, но аз искам да разнообразявам приема му на зеленчуци с броколи, карфиол или грах, затова ги сварявам на пюре с картофи и моркови. За всеки случай обаче слагам и малко чушка и авокадо. Така хем е доволен, че в чинията му има от любимите му храни, хем е склонен да опита и пюрето или поне да не го изхвърли от чинията.

20190110_122016

Съвет 3: Направете храненето забавно

При някои деца, какъвто е случаят с моя син, храненето е скучен процес и затова само след 2-3 хапки вече нямат търпение да седят на масата. Затова аз прибягвам до забавления, колкото и да не обичам играта на масата.

Понякога си правим състезания кой пръв ще изяде храната, като аз губя драматично всеки път, а Алекс е шампионът. Друг път се правим, че ядем като динозаври с острите си зъби или пък изследваме кои храни хрупкат, лепкат или се ронят. Също така може да говорим кое животно яде дадена храна или кое животно дава дадена храна.

Друг начин да направим храненето приятно е като поднесем храната по забавен начин – нанизана на шишчета, изобразяваща картина (rainbow pizza😃) или поднесена в интересни съдове и със забавни прибори за хранене.

Тази пица „Дъга“ освен забавния си топинг има и великолепен безглутенов блат от нахутено брашно, обогатен с яйце, за да я направи още по-хранителна.

20190417_100418

Необходими продукти:

1 яйце

2 с.л. зехтин

1/2 ч.ч. вода

1 ч.ч. брашно от нахут

1 щипка сол

За топинга:

нарязани на ситно червен лук, броколи и тиквичка

настърган на едро морков

разполовени чери домати

настърган на едро кашкавал

1 с.л. зехтин

 

Загрявам фурната на 180 градуса.

Покривам широка тава с хартия за печене.

Капвам малко зехтин при нарязаните на ситно червен лук, броколи, тиквичка и настърганите моркови и ги разбърквам хубаво. Целта е да не загорят при печенето и да останат сочни.

Разбивам яйцето със солта и добавям зехтина, водата и брашното. Бъркам хубаво, докато получа гъста хомогенна смес. Тъй като нахутеното брашно има по-специфичен вкус и аромат, които не се харесват от всички, може да добавите подправки като розмарин, чубрица, мащерка, къри на прах или други ваши любими.

Изливам сместа в тавата и с лъжица я разстилам, като оформям кръг. Пека 15-тина минутки или докато краищата се отделят от хартията.

Изваждам блата и подреждам отгоре зеленчуците, като започвам от средата с червения лук и реда последователно броколи, тиквички, моркови и чери домати към краищата.

Накрая поръсвам с кашкавала и връщам във фурната за 10-тина минутки.

 

И за финал, как работят тези съвети при нас?

По-често имат положителен ефект, но като цяло зависи от настроението на Алекс. Старая се да не го притискам за храната, оставям го да избира сам. Ако не иска да яде нищо, го оставям да стане от масата. След известно време огладнява и хапва. Най-важното е, че успявам да намаля стреса както за него, така и за мен и просто го оставям да слуша тялото си и да избира кога и какво да яде. Все пак се съобразяваме и с времето за хранене, т.е. може да направим обяда половин-един час по-късно от обикновено, но ако пожелае да яде непосредствено преди вечерния сън, му давам само мляко, а закуската на следващия ден е по-обилна и хранителна.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.