За Драгоманското блато бях чела преди много време, но едва когато видях какъв голям интерес проявява Алекс към жабите, реших, че трябва да го посетим при първа възможност. По принцип разходка в блато с деца не звучи като най-забавната разходка на света, но Драгоманското блато е изключително красив природен обект, в който гнездят голямо разнообразие от птици (чапли, патици, водни кокошки, шаварчета, водни бикове, гмурци и др.). В него живеят и много животни като видри, блатни костенурки, сънливци, тритони, риби, но най-голям интерес за нас бяха естествено жабите, от които тук има цели 7 вида.
Как стигнахме 🚗
С GPS и пълна кола с деца, храна, вода и резервни дрехи (все пак отиваме в блато). Блатото се намира на около 40 км (около 50 мин) от София в посока Калотина или на 1,5 км от Драгоман. Това го прави отлична дестинация за еднодневна разходка сред природата, но не далеч от столицата. Това беше и първата разходка на Тервел извън София, така че ми се стори перфектно от гледна точка на разстояние и времетраене.
Тръгнахме в събота веднага след закуска. Набързо напълних една кутия с домашни солени бисквитки, едно бурканче с морковени пръчици с няколко капки зехтин (така се усвоява най-добре витамин А от морковите) и два банана. На отиване имахме късмет, че децата бяха все още поспаливи и подремнаха в колата.
По пътя не видяхме табели за блатото, затова най-добре използвайте и вие GPS, ако решите да го посетите. Има малък паркинг от дясната страна на пътя и информационна табела. На десетина крачки от тях се намират импровизирани стълби, които водят до тясна пътечка, а след нея започват дървени мостчета, построени над блатото, по които посетителите могат да разгледат флората и фауната. Мостчетата са тесни, а на места дъските са прогнили, разхлабени или липсват, затова Алекс и баща му бяха хванати почти през цялото време за ръка, а Тервел беше в ергономичната раницата с мен.
Какво видяхме 🐸
Море от папур и тръстика, десетки блатни охлювчета, гущери и най-важното – скокливи зелени жабки. За съжаление не видяхме птици, но се наслушахме на техните неспирни мелодии, чудейки се къде са се скрили. От време на време се чуваше плясване на криле от отлитаща птица, най-вероятно подплашена от нашите приказки.
Към непрестанните птичи песни се включваха и щурци и квакащи жаби, което направи преживяването още по-приятно. Дори и да не виждахме всички тези животни и птици, звуците около нас ни напомняха, че сме в тяхното царство.
В началото на дървеното мостче има кула за наблюдение, от която се разкрива просторна гледка към цялото блато и местността и най-вероятно по-търпеливите посетители биха могли да видят някоя и друга блатна птица.
Нашата цел все пак бяха жабите и гледахме постоянно надолу към водата. И в краката на Алекс, защото той толкова много се въодушеви от преживяването, че забрави да се пази и пожела да ходи сам по моста.
В Драгоман се намира и туристически център „Драгоманско блато“, който предлага експозиция и беседи за блатото, но ние го пропуснахме, заради децата: Алекс пожела да играе на детската площадка в града, а Тервел се измори и започна да нервничи. В крайна сметка малко след обяд се качихме в колата и си тръгнахме обратно за дома.
Ако и вие обичате разходките сред природата под звука на птичи песни, децата ви предпочитат тревата пред бетона, удивляват се от растения и животни, а вие нямате нищо против жабки да скачат пред краката ви, значи Драгоманското блато ще ви хареса. За максимално удобство и безопасност носете бебето в раница, а тодлъра дръжте здраво за ръка 😉
В чехлите на мама * In mom`s slippers 