Да си направим сами: питка за прощъпулник

Когато имаш второ дете, почти всичко е по-лесно и организирането на важни събития става като детска игра. Така ми е с месенето на питки. За прощъпулника на Алекс получих подробни указания с рецепта от леля ми, която съм гледала десетки пъти на село да меси питки, баници и всякакви вкусни тестени печива. Тествах рецептата няколко пъти и за щастие точно за събитието получих перфектна питка. Сега за прощъпулника на Тервел имах изпробвана рецепта за обредна питка и ми беше доста по-лесно да получа дори още по-добра питка, която хем да е вкусна, хем да се търкаля хубаво по земята 👌

Самият ритуал по търкалянето и избора на предмети беше кратък и семпъл и по-скоро го направихме за радост на бабите. Свекърва ми поръча бяло платно, на което бяха избродирали малки детски стъпки и текста „Стъпвай смело, Тервел“. От наредените предмети той хвана първо черпак, а след това грабна и портмоне, така че се надявам да стане главен готвач в собствен ресторант 😄

До тук с пожеланията и ритуалите, по-важна е питката, защото както гласи една българска поговорка „Никой не е по-голям от хляба“. Смятам, че е много важно наред с други основни готварски умения, да можем да приготвяме и питка. Затова ви споделям тази рецепта за обредна питка, която се предава от майка на дъщеря в родата на баща ми, и благодарение на която омесих питките за прощъпулника и на двата си сина. Може да приготвяте питката по тази рецепта за всякакъв повод, така както го е правела баба ми за всякакви празнични и семейни събирания.

Необходими продукти:

1 кг бяло брашно (+ още малко за поръсване по време на омесването)

1 пакетче (11 г) суха мая

400 мл хладка вода

4 яйца

1 щипка сол

1 ч.л. захар

80 г разтопено масло

 

Разбивам 3 от яйцата заедно с белтъка на четвъртото, а неговия жълтък запазвам за намазване на питката преди печене.

Пресявам брашното със солта в широка тава (така ми е най-лесно да меся и не цапам много плота) и добавям маята, захарта и солта в брашното, като ги разбърквам.

Оформям от брашното кладенче в средата на тавата. Изливам разбитите яйца и малко от водата и започвам да ги смесвам с брашното, като правя въртеливи движения с вилица от вътре навън като спирала. Целта е да смесвам постепенно брашното с течните съставки, добавяйки малко по малко останалата вода, докато не стигна до ръба на тавата.

Когато получа лепкаво тесто, го прехвърлям върху набрашнения плот и продължавам месенето вече на ръце, като добавям само още съвсем малко брашно, за да предотвратя залепването на тестото върху плота.

Меся енергично, за да активирам глутена, около 4-5 минутки, докато тестото стане стегнато, еластично и спре да лепне. На този етап поставям Тервел да стъпи върху тестото, както повелява традицията (по заръка на бабите). Той доста се забавлява, но не му дадох шанс да се разхожда много върху него, защото ме чакаше още много работа.

Разделям тестото на 4 равни части и разточвам всяка една от тях все едно правя тънки блатове за пица. С помощта на силиконова четка намазвам обилно всеки един блат с маслото.

Подреждам блатовете един върху друг и леко ги омесвам отново в едно цяло тесто. Тестото вече е доста мазно, но това да не ви притеснява. Мазнината ще помогне на пластовете вътре да се отделят и бухнат, така както кроасаните стават пухкави и меки.

Слагам тестото в купа и я покривам с влажна кърпа. Оставям да втасва около 1 час.

Загрявам фурната на 200 градуса.

Премесвам тестото за кратко, оформям една топка и го слагам в тава. Оставам да втаса отново за 10-15 минутки, докато приготвя декорацията.

Декорацията се подготвя от „мъртво“ тесто, което правя с малко брашно и вода (1:1) и сол (около 5% от сместа), докато получа еластично тесто, наподобяващо пластилин.

Намазвам оформената питка с разбития жълтък и 2 с.л. масло. Поставям отгоре декорацията и я притискам леко, за да залепне.

Пека в загрятата фурна 15 минутки, след което намалявам на 180 градуса и пека още около 40 минутки или докато забита в питката клечка излезе суха, а когато почукам върху коричката, отвътре бие на кухо.

Изваждам от фурната, поставям питката върху решетка и покривам с кърпа, докато стане време да я търкаляме.