Една игра, много ползи: Чичо Доктор

Зимните месеци са ми колкото приятни, толкова и омразни заради честите боледувания. Особено месец януари. Освен физическия дискомфорт, който изпитват децата ни при всяко боледуване, за тях са стресиращи и посещенията при лекари, чакането на опашки за прием в кабинетите, взимането на кръв и секрети за изследвания.

Играта е силен инструмент, който помага на децата не само да учат, но и да се справят с емоциите и трудни житейски ситуации. Чрез нея те преживяват и отработват негативите на всяка една случка, осмислят я, изграждат по-ясна представа за нещата, с които се сблъскват.

Още от много рано при всяко боледуване на Алекс (около 2 години) започнахме да играем у дома на лекарски кабинет, за да му помогна да разбере необходимостта от посещенията при лекаря, да му разясня какво се случва там, да свикне с процедурите и да погледне на тях от веселата страна. Всъщност той много обича да влиза в ролята на лекар и да преглежда болните си плюшени играчки, да им мери температурите, да им преслушва косматите гръбчета и да им слага лепенки, ако имат рани.

За целта на играта купих само един съвсем обикновен детски лекарски комплект. Той съдържа стетоскоп, термометър, неврологично чукче, отоскоп, ножица и очила.

Към него добавих бинт и лепенки (лейкопласт), за да може Алекс да превързва раните на пациентите си.

Отделно пазя всякакви шишенца от сиропи, разтвори и лекарства, които измивам хубаво след употреба и добавям в лекарския му комплект. Пазя и спринцовките и дозиращите лъжички, защото са също много добро попълнение, а Алекс обича да пресипва с тях вода от различните шишенца, правейки се, че приготвя ново лекарство.

Обикновено Алекс е лекарят, а аз съм медицинската сестра. Нареждаме плюшените му играчки пред кабинета и започваме да ги преглеждаме по ред. Друг път той решава да преглежда и мен или брат си, и накрая сме облепени с лепенки навсякъде.

Тервел също обича да помага на Чичо Доктор, като отваря и затваря шишенцата:

Имаме и фенерче, с което Алекс свети в гърлото на пациентите. След като прегледа болните животни, следва да им напише и рецепта, затова винаги има под ръка тефтер и молив.

Накратко ето какво може да добавите към лекарския комплект на децата, без да давате пари за нови играчки:

💊 Шишенца от използвани лекарства (грижливо измити и подсушени)

💊 Пластмасовите спринцовки и мерителни лъжички (отново добре измити)

💊 Лепенки, бинт и лейкопласт за превързване на рани

💊 Шпатули за преглед на гърло (след прегледите при истинските лекари си взимаме шпатулите, с които са прегледани гърлата на децата като подарък за смелостта им)

💊 Фенерче за преглед на гърло/уши (всякакво фенерче върши работа)

💊 Тефтерче и молив за изписване на рецепти

💊 Кофичка от кисело мляко/кутийка за изхвърляне на медицинските отпадъци (така учим от рано децата, че те се изхвърлят на специално място, защото са потенциално опасни за здравето на другите хора и животни)

 

Играта освен забавна за детето може да бъде и изключително полезна в няколко аспекта:

🩺 Познавателен – детето опознава процедурите, съпътстващи всеки преглед, необходимостта от тях, последователността и резултатите. Това му помага да бъде малко по-спокойно по време на истинския преглед, защото знае какво да очаква.

🩺 Възпитателен – тренираме основите на етикета при посещение в болница, търпеливото изчакване за прегледа, поздравяване, водене на учтив разговор, сбогуване.

🩺 Позитивен – повтаряме, че Чичо Доктор (респективно Леля Доктор) е добър, той/тя се грижи децата да бъдат здрави, дава им лекарства, за да оздравеят, когато са болни, обработва раните, когато са се наранили, и т.н. Изграждаме позитивен образ на лекарите, те са своеобразни супер герои, които се грижат за децата, а те от своя страна се чувстват по-спокойни по време на прегледите.

🩺 Развиващ фината моторика – отварянето и затварянето на шишенцата, отлепяне и залепяне на лепенки, „писане“ на рецепти и т.н. са на пръв поглед съвсем елементарни движения, които обаче правят ръцете по-сръчни.

🩺 Творчески – детето има свободата да развихри въображението си, да си измисля сценарии (кой какво го боли, защо, какво се е случило, какво трябва да се направи и т.н.).

🩺 Успокояващ – когато детето е болно и се чувства зле, играта на лекари му помага да прехвърли негативните емоции върху играчките си, да ги изживее по-лесно. Алекс обикновено прехвърля симптомите си върху своите плюшени пациенти, говори им мило и грижовно, повтаря им препоръките, които истинският лекар му е дал. Ако случайно реши, че не иска да пие някое лекарство, веднага му напомням, че и Мечо го пие и вече се чувства по-добре.

 

Резултатите:

Дали защото играем наистина често, или просто защото децата ми са смели юнаци, но всеки път, когато посещаваме лекар за преглед или сме в лаборатория за кръвни изследвания, момчетата са спокойни, не плачат и не се дърпат. Когато се приберем от прегледа, сядаме да играем на лекари, за да си припомним какво се е случило, да затвърдим необходимостта да се пият изписаните лекарства и да се спазват препоръките на лекаря за почивка, диета и пр.