Да изградим здравословни хранителни навици у децата със самостоятелност

Децата ни често отказват да се хранят с определени храни или по определено време, защото ги дразни факта, че ние взимаме решенията какво да ядат, ние ги караме да го правят, когато не искат или по начин, който не им допада. Злоядите деца стават такива заради нас, не защото нещо не им е в ред. Колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-лесно ще се справим с капризите и отказите им да се хранят с нещата, които им предлагаме.

Спомням си аз като малка, колко бях злояда. Майка ми и баба ми ме караха постоянно да ям определени храни и в големи количества, защото са полезни. Не ги виня, аз също залитах натам с първия ми син през първата година-две. У дома като дете не се хранех много. От друга страна, когато ходех на село при леля ми, си хапвах много, защото тя ми даваше свобода да ям каквото искам и колкото искам. Сега, когато отглеждам и храня собствените си деца, осъзнавам значението на всичко това.

Разбира се, не може да дадем пълната свобода на малките деца да решават с какво и кога да се хранят, защото най-малкото няма да е рентабилно и практично да готвим по няколко манджи. Също така ние определяме каква храна да им предлагаме, за да бъде максимално полезна за тях. Но можем да им дадем малко свобода, която да промени коренно отношението им към процеса на хранене.

Да започнем от малките закуски (снакове) между храненията. Според метода Монтесори за детето е изключително полезно да има на разположение кътче, заредено с лесно достъпни за него плодове и др. дребни лакомства, с които да се храни, когато усети нужда от това. Затова и аз подготвих подобно нещо у дома за Алекс (3,5 години). То не е нищо специално, просто една тава, в която всеки ден поставям няколко подходящи за здравословен снак лакомства.

Какво включвам в тавичката всеки ден:

🍌🍎🍐 Задължително минимум два вида плод според сезона;

🥕🥒🥑 Зеленчуци, които детето харесва (моркови, краставички и червени чушки са любими на Алекс), авокадо или сварени пъдпъдъчи яйца;

🧇🥐🥨 Някакъв въглехидрат (основно домашно приготвени кексчета, бисквитки, соленки), ако детето е по-гладно и има нужда от енергия;

🍿🍬🍪 Понякога домашно приготвени глезотийки като пуканки, бонбони или просто обикновени сурови ядки, които отново засищат, ако детето се почувства по-гладно.

Разбира се, не винаги имам време да приготвям домашни лакомства, затова понякога слагам и нещо от магазина, но винаги избирам много внимателно какво да купя, с какви съставки и от какъв производител.

Целта на разнообразието е да дадем избор на детето и да го научим да слуша тялото си, за да разчита по-добре неговите сигнали от какво има нужда в даден момент. 

Разбира се, вие преценявате какъв избор да дадете според наличностите у дома. Дори само два вида плод, сурови ядки или една бисквитка са достатъчни, за да усети детето, че то има свобода да избира. Това са основите на самостоятелното взимане на решение с какво да се храни, базирано на нашите уроци за полезните храни и личния пример, който даваме на детето.

 

Кога и как да организираме този свободен кът за хранене?

Като за начало, според мен, детето трябва вече да е достатъчно голямо да се храни самостоятелно и да се самообслужва в някои най-прости битови дейности (белене на някои плодове без нож, отваряне на кутии, буркани, рязане с безопасен детски нож и пр.). Избираме чисто място в кухнята или всекидневната, което е достъпно за детето. Аз същевременно с това, трябва да избера и място, което не е достъпно за малкия ми син, защото той би си играл по-скоро с храната вместо да я яде. Такъв кът за хранене ще бъде достъпен и за него, след като навърши 3 години.

Нашият кът за хранене се намира на плота в кухнята, а Алекс има достъп до него посредством своята стълба (learning tower). Всяка сутрин му подготвям храната в тавичката, като поставям цели сезонни плодове, които може сам да обели (банани, мандарини) или обелвам и нарязвам предварително такива, които все още не може сам (киви, диня). В кутии или буркани с капаци поставям храни, които могат да изсъхнат бързо (сладки, кексчета, банички). В купички слагам сурови ядки, прясно изпечени пуканки, ягоди, череши, сушени плодове и т.н.

Преди да организирам този кът, Алекс огладняваше и ме молеше за някаква храна. Обикновено търси вафли или палачинки, които иска да му направя на мига. С къта за хранене се научава, че налична в момента за малка закуска е само определена храна, но той все още може сам да избере какво да яде от нея.

Освен това този кът за хранене ме освобождава от ангажимента да му давам веднага храна, когато потърси такава в моментите, когато съм заета. Представете си, че имате бебе и голямото ви дете пожелае да му обелите банан или да му дадете бисквитка, точно когато седнете да кърмите? Или докато сте в тоалетната? Или сте с омазани в тесто ръце до лактите? 😉

 

Няма ли риск детето да яде само бисквитите и бонбоните?

Ако детето е научено да яде плодове, няма опасност да предпочита само бисквитите. Истината е, че то ще слуша тялото си и ще посяга към това, от което има нужда. Често сутрин Алекс не иска да яде закуската си, но хапва плод. Затова се старая всяка сутрин заедно със закуската, която съм приготвила за всички, да му предлагам и плодове. И не се притеснявам, че ще остане гладен, защото знам, че ако изяде само плода, то именно това е храната, от която тялото му има нужда в точно този момент.

Няма ли риск детето да си развали апетита, ако посегне към тази храна преди основното хранене?

Стараейки се да спазваме режим на хранене и детето да не яде нищо преди обяд или вечеря, за да не си развали апетита, му забраняваме да яде много снак междувременно. То се изнервя и когато дойде време за основното хранене, отказва да го яде, най-често в знак на протест. Забелязала съм, че Алекс хапва повече по време на основните ни хранения, в сравнение с преди, ако между тях е имал свободата да утолява глада си с нещо по негов избор.

Освен това този кът за хранене ми помага и ако детето пригладнее преди да съм готова с вечерята, например. Вместо да се изнервя и да пита по няколко пъти кога ще е готова вечерята, което напряга и мен, детето може да хапне плод или нещо дребно и да се успокои.

 

Какви са ползите от такъв свободно достъпен кът за хранене:

✅ Детето се научава на самостоятелно взимане на решения за собственото си хранене и как да слуша сигналите на тялото си относно това от какви хранителни вещества има нужда точно в този момент;

✅ Детето получава повече свобода да избира с какво да се храни, което се отразява положително и върху цялостното му хранене, защото отпада чувството за принуда и контрол;

✅ Спомага за изграждане на здравословни хранителни навици, стига да му предлагаме само полезни и хранителни продукти, от които детето самостоятелно да избира;

✅ Детето става по-уверено, самостоятелно и способно да се грижи само за себе си, което е изключително полезно и за адаптирането му в детската градина и училището;

✅ Детето се научава да се грижи за околната среда, почиствайки и подреждайки своя кът за хранене след като приключи с него;

✅ Ние получаваме повече свобода, тъй като отпада голяма част от ангажимента ни да приготвяме и подаваме храна на детето, веднага когато то я пожелае. Все пак трябва да сме на разположение, ако детето има нужда от някаква помощ в началото, както и да следим процеса на хранене, особено при най-малките дечица.