Еднодневна разходка с децата до Копривщица и първи уроци по история за тригодишни

През февруари предпочитам да пързаляме децата с шейни, но след като времето не ни предоставя типичните за сезона зимни условия, палим бързо колата и потегляме към някое красиво местенце с чист въздух, за да се порадваме на топлите слънчеви лъчи.

Всъщност не тръгваме много бързо, а приготвям внимателно багаж, който ще ни трябва макар и само за един ден с децата. Ето какво задължително слагам в раницата:

🚗 Домашно приготвено хапване за из път;

🚗 Многократни бутилки с вода;

🚗 Резервни дрехи за децата (обикновено се потят в колата, когато спят);

🚗 Книжки и някоя дребна игра за колата.

 

Този път приготвих набързо едни супер лесни зеленчукови гофрети.

Смесих 2 яйца, 1 настъргана на ситно малка тиквичка, 1/4 обелен и накълцан на ситно домат, 1/4 ч.ч. олио, 1/2 ч.ч. натрошено сирене, 1/2 ч.ч. брашно от лимец, 1 ч.л. бакпулвер и щипка сол. Изпекох гофретите в добре загрят гофретник, докато ръбчетата станат хрупкави. Оставих ги да изстиват върху широка чиния за половин час и след това ги прибрах в кутията за из път.

Защо избрахме точно Копривщица за разходка с децата?

Копривщица за мен е много красив български град, който сме посещавали няколко пъти с мъжа ми преди да се появят децата. Избрахме го за първото ни за годината семейно пътешествие, защото не е много далеч от София (по-малко от 2 часа с кола), намира се в красив планински район и има интересни неща, които децата могат да видят и научат. На отиване минахме по магистрала Тракия, а на връщане по Подбалканския път, който е малко по-къс и доста по-живописен.

Как забавляваме децата по пътя?

Основно с музика 🎶 Любими на децата ни са двата албума на Маргаритка с детски песнички в изпълнение на известни български музиканти. Когато положението в колата стане напечено, започваме дружно да пеем за Рачо Капитана, палците, формите и зеленчуците 😄

Имаме два детски таблета за учене на азбуката и числата. Алекс напоследък се заиграва да повтаря буквите и думите, да отгатва къде е А или 1, докато Тервел само натиска бутоните и се забавлява със звуците, докато му се доспи. За щастие той най-често проспива пътешествията с кола.

 

Какво да правим с децата в Копривщица?

Разбира се, най-интересното за възрастните е посещението в къщите музеи, но ако децата нямат търпение да обикалят и разглеждат възпитано и тихо експозициите, си направете просто една разходка из града.

Тъй като ние с мъжа ми сме посещавали музеите, решихме че за децата е твърде рано да оценят това, което ще видят вътре, затова просто тръгнахме по улиците покрай реката. Алекс се впечатлява от реки и мостчета, затова когато стигнахме до каменния мост „Първа пушка“ и му разказахме накратко какво се е случило на него, той беше доста заинтригуван.

Тук Алекс официално получи първия си урок по българска история. Тъй като сме му чели народни приказки, в които има добри и лоши герои и хората понякога се бият помежду си с оръжия, му представих тази част от историята ни по следния начин:

„Едно време преди много години имало едни хора, наречени Османци. Те дошли в нашите градове и села и започнали да се отнасят лошо с хората, не им давали да правят много неща, да пътуват или да се забавляват. Това се нарича робство. Дълго време българите живеели в страх от османците, но едни смели хора, наречени революционери, започнали да се събират тайно, да си правят оръжия и да кроят планове как да победят османците. Един ден преди много години точно на този мост един смел революционер пръв стрелял във въздуха със своята пушка и дал знак на своите братя да нападнат османците. Били се много дълго и смело, много от тях загинали в бой, но заради техния кураж сега ги почитаме и трябва да помним техните имена и дела.“

Истината е, че Алекс беше доста впечатлен, пожела да му купим дървен меч, който да занесе в понеделник в детската градина (ден, в който децата носят нещо, за да разкажат на другарчетата си какво са правили през почивните дни) и да им разкаже за смелите революционери.

След уроците по история минахме на туризъм, воден от децата и оставихме Алекс да реши накъде да вървим.

Влязохме единствено в Катедралната църква „Успение на Света Богородица“, както Алекс пожела и всъщност това му беше първото посещение в съзнателния живот на църква.

Направихме грешката да тръгнем с бебешката количка, защото Тервел напоследък не иска дълго да седи в раницата, а и аз обичам да имам багажник за покупките вместо да пълня раницата си на гърба. Но улиците на Копривщица не са никак подходящи за количка, затова най-добрият вариант за разходка по тях с бебе или малко дете си остава раницата.

 

Къде да НЕ ядете?

Не съм хейтър и не обичам да критикувам, но когато сме навън с децата, избирам внимателно къде да ги храним, и се налага да ви разкажа за лошите ни впечатления от ресторанта, където седнахме да обядваме след разходката. След като в първите два ресторанта, в които влязохме, нямаше свободни маси, стигнахме до ресторант в комплекс Галерия. Първо, чакахме поне 20 минути, за да ни вземат поръчката. Добре че на съседната маса имаше меню и когато сервитьорът ни забеляза, вече бяхме избрали какво да хапнем. Оказа се обаче, че ястията отнемат по около 30-40 минути, за да бъдат приготвени и най-бързо, само за 15 минути!!! щяха да дойдат супите и хлябът. Изчакахме заветните 15 минути и накрая дойдоха супите, които бяха още по-разочароващи и от самото чакане. Пилешката супа на Алекс беше натъпкана с брашно, за да компенсира явно липсата на продукти (различаваха се само картофи и малко пилешко филе). Не бих се ядосвала толкова, ако бяхме само с мъжа ми, но както всеки родител знае, чакането с гладни деца в ресторант е мъчение за всички на масата, а когато и самата храна не става за нищо, разочарованието е двойно.

За да завърша историята с храненето в ресторант с нещо позитивно, ще ви споделя как процедираме по принцип. От менюто аз избирам няколко ястия, които са подходящи за Алекс и го питам какво предпочита да яде. Така той се чувства голям и знае, че изборът на храна е негов, така че обикновено хапва от ястието в доволни количества. Аз пък си поръчвам това, което Тервел би ял, защото е ясно, че цяла порция само за него ще е много. Но когато посещаваме непознат ресторант, за качеството на чиято храна не съм сигурна, винаги нося в мен и нещо домашно приготвено, както в този случай бях взела зеленчукови гофрети, които спасиха Тервел.

 

Най-голямото забавление за децата в Копривщица се намира с крайречния парк Тополница, където има хубави люлки, катерушки и пързалки.

 

За финал ви давам малко полезна информация в случай, че не сте били досега в Копривщица, но решите да я посетите с децата:

✅ По-кратко (с около 20 минути) и красиво е пътуването от София по Подбалканския път, но там има повече завои;

✅ Удобен, голям и евтин паркинг (само 2.40 лв за неограничен престой в рамките на деня) има точно на входа на града от ляво, ако идвате по Подбалканския път;

✅ Улиците не са подходящи за бебешки колички, затова носете ергономична раница или слинг за бебето;

✅ Носете си нещо за хапване за децата, защото има шанс да не намерите свободни места или хубава храна, ако сте в града в натоварен откъм туристи ден.

 

И така, от Копривщица се прибрахме с хубави (най-вече) емоции и спомени, магнитче за хладилник, дървен меч за Алекс и две бурканчета с домашно сладко от диви ягоди и малини. Именно с едното направих на следващия ден у дома и тези апетитни овесени бисквитки.

Смесих 1 ч.ч. фини овесени ядки с 2 с.л. сусамов тахан и 1 хубаво намачкан узрял голям банан. Оформих топчета и ги поставих в покрита със силиконова подложка за печене тава. С пръст оформих дупка по средата на всяка бисквитка и пекох за 10-тина минутки в предварително загрята на 180 градуса фурна. Когато бисквитките изстинаха, напълних дупките с малко от сладкото от диви малини.