Големият ми син Алекс (3,5 години) много обича динозаври, вкъщи имаме доста фигурки на страшните гущери и често ги включваме в игри и образователни занимания. Най-често това са тези 4:
Джурасик парк в кутия
Пресъздаването на някаква част от света в кутия носи винаги много ползи за децата. От една страна им помага да опознаят разнообразието и особеностите на света, който ги заобикаля, било дивата природа, живота във фермата или градската среда. От друга страна им дава свободата да играят, да фантазират и да разиграват свои собствени сценарии.
Да създадем миниатюрен динозавърски свят е повече от лесно, защото можем да фантазираме заедно с децата как са изглеждали растенията и животните, с какво са се хранили динозаврите, къде са живели и т.н. Трябват ви само фигурки на динозаври (дървени, гумени, пластмасови, хартиени, каквито имате), камъчета, листенца, клонки и всичко друго, което сметнете, че принадлежи на този праисторически свят. Ето това е първата праисторическа кутия, която направих за Алекс, когато беше на 2 години. В нея сложих камъчета, канелени пръчки, клонки пресен розмарин, дафинови листа и звездовиден анасон:
Когато навърши 3 години, му направих нов мини Джурасик свят, в който с баща му добавихме вулкан. Направихме го от картони от яйца и пластмасово шише, а за лава използвахме обикновен винен оцет и сода. Вулканът стана голям и изразходихме доста оцет и сода за еднократно изригване. Наскоро реших да го повторя, като този път го направих по-устойчив, за да го ползваме многократно, по-малък и икономичен откъм оцет и сода.
За целта използвах полимерна глина за моделиране за деца с марка Pluffy, която ни бяха подарили за Коледа. Тя е мека и лесна за обработка, а след като се изпече на 130 градуса за около 20 минути, става твърда и здрава. Направих вулкана, като оформих тънък кръг за основа, около която залепих стената. Получи се нещо като чаша с широко дъно и тесен отвор:
Изстиналия вулкан сложих в купичка и го украсих с дафинови листа и завехнали листенца салата, за да пресъздам флората от преди около 200 млн. години. Добавих камъчета, пръчки от канела, парченца дърво, фигурки на животните и получих малък праисторически свят.
За да пресъздадем изригване на вулкан, трябва да сипем малко оцет (не повече от половината от обема на вулкана) и да добавим сода за хляб, която ще разпени течността и тя ще започне да „изригва“ навън. Неслучайно сложих вулкана в купичка, за да мога лесно и бързо да почиствам лавата и да го подготвям за следващото изригване без много цапане:
Тази игра е полезна за децата (2+ години), защото:
🦖 Развива креативността и говора на детето;
🦖 Развива фината моторика (пресипването на сода с лъжичка в отвора на вулкана, подреждане на камъчетата, листенцата и дърветата в хабитата на динозаврите, хранене на динозаврите и т.н.);
🦖 Учи детето на някои химични явления (взаимодействие между основа и киселина или просто да научим детето, че смесването на някои съставки може да има „вулканични“ последствия и трябва да се случва само в присъствието на възрастен);
🦖 Учи детето на любопитни факти за праисторията (винаги четем книжка за динозаврите и пресъздаваме информацията чрез играта).
По следите на динозаврите
Често навън Алекс се заглежда в земята и пита „Кой е оставил тези следи?“. Обикновено става въпрос за следи от гуми или кучешки стъпки, но ми стана интересно, че им обръща толкова голямо внимание. И един ден реших да нарисувам следи от динозавър в хола. Използвах тебешир и самоделен хартиен шаблон. Следите започваха от вратата на хола и водеха до масата, под която бях скрила 3 от неговите динозаври. Алекс трябваше да ги намери и да познае кой от тях е оставил следите. Освен това бях номерирала и самите стъпки, за да тренираме броене.
Алекс толкова много хареса играта, че на следващия ден, когато вече бях измила пода, ме попита къде са следите. И така реших да му спретна същата игра, но този път навън. За локация избрах парка зад блока ни, където нарисувах без да ме видят динозавърските следи. Нарисувах доста следи, изчезващи в храстите, появяващи се отново на друго място, като накрая отвеждаха децата до един храст, където с клечки и камъчета бях „свила“ гнездо.
Играхме с Алекс, Тео и тяхната приятелка Ема💗 Алекс много се въодушеви и започна да пита и да фантазира кой е оставил следите, голям или малък динозавър, как изглежда той, откъде е дошъл и къде е отишъл, ще се излюпи ли нещо от „яйцата, които е оставил“ и т.н. Но освен възможността да развива креативното си мислене, това занимание помага на детето:
🦖 Да тренира броене по един много забавен начин;
🦖 Да развива речта си;
🦖 Развива пространствената си ориентация.
Как са изглеждали динозаврите?
Дали са били на райета като зебрите или на петна като гепардите? А може би са си сменяли цвета като хамелеоните? Отговор на този въпрос може да ни дадат само децата. За целта нарисувайте динозаври, изрежете телата им, така че да се получат шаблони и дайте на детето да фантазира какъв цвят са били. Играта е отлично упражнение за разпознаване на цветовете.
С Алекс играем, като аз му казвам „Хайде да намерим зелен динозавър!“, а той трябва да намери подходящ фон, върху който да сложи шаблона и да се получи зелен динозавър. Така изреждаме всички цветове и преминаваме на многоцветни десени.
Голямо, по-голямо, най-голямо
Семейство тиранозаври е оставило следите си върху тревата и сега трябва да намерим чия следа на кого е. Докато детето открива коя следа е на татко динозавър и коя на бебе динозавър, то тренира възприятието си за размерите, сравнителна и превъзходна степен. Най-голямата полза на упражнението е възможността да ангажираме не само зрението, но и допира, т.е. стимулираме повече сетива, което помага на мозъка да асимилира и запамети по-лесно информацията. Детето може да взима в ръце стъпките, да ги налага една върху друга, да ги поставя една до друга и така да открие коя е по-голямата или по-малката.
В чехлите на мама * In mom`s slippers 