Знаете ли, че лимецът е наричан древната пшеница на траките и житото на фараоните? Смята се за най-древната житна култура, отглеждана от хората. По нашите земи се е отглеждал много лимец в миналото, но след Втората световна война настъпват трудни времена, които налагат търсенето на по-лесни и евтини за отглеждане житни култури, включително започват и генните модификации по цял свят, и така лимецът остава на заден план.
А той има редица предимства, заради които заслужено се нарежда сред супер храните, които могат да се отглеждат в България. Лимецът не се обработва с химикали* и дори се твърди, че ако в почвата има замърсяване, той не го поема. Това беше една от причините да започна да замествам бялото брашно с лимец в повечето печива, палачинки, гофрети и пр., които приготвям у дома. Също така, наскоро научих и че лимецът е алкална храна, докато останалите пшеници са киселинни. Лимецът съдържа много протеини, витамини А, В и Е, минерали като магнезий, цинк, фосфор и много повече фибри от преработените сортове пшеница. А вкусът му! Божествен! За мен хлябът от лимец няма равен по вкус и аромат.
Както споменах, с лимец приготвям гофрети и палачинки от много отдавна. Тъй като именно гофретите са и една от най-търсените рецепти тук в блога ми, реших да ви споделя още една рецепта за тях. Това е една съвсем обикновена смес за гофрети, но ако ги печете малко по-дълго, стават супер хрупкави, като бисквитки. Затова и ги нарекох така. Аз изливам съвсем малко от сместа, по средата на плочата, за да получа мънички хрупкави гофретени бисквитки. А сочните парченца ягоди вътре им придават вълнуващ пролетен вкус.
Необходими продукти:
2 яйца
1 с.л. кафява захар
280 мл прясно мляко
220 г брашно от лимец
8 г бакпулвер
2-3 капки ванилия
1 щипка сол
2-3 ягоди, нарязани на ситни парченца
кокосово масло за намазване на гофретника
Загрявам гофретника.
В купа разбивам яйцата със захарта.
Добавям млякото, ванилията и разбърквам.
Добавям брашното, бакпулвера, солта и разбърквам.
Накрая добавям нарязаните на ситни парченца ягодки и разбърквам леко.
Когато гофретникът ми е готов за печенето, намазвам плочките с малко кокосово масло и изливам съвсем малко от сместа по средата, за да се оформят мини гофрети. Пека ги, докато покафенеят и станат твърди. За всеки модел гофретник това време ще е различно, тъй като зависи от мощността му, но ако често печете гофрети, няма да имате проблем да прецените.
Обикновено от тази смес правя едновременно големи меки гофрети и малки хрупкави бисквитки: с първите закусваме, а вторите хапваме за следобедна закуска 😋
*Източник на информация за лимеца съм почерпила от книгата „Хляб от фурната и от хлебопекарната“ на Невяна Кънчева, изд. Колхида
В чехлите на мама * In mom`s slippers 