Веган овчарски пай с елда + размисли за месоядството

Може би сте забелязали, че често споделям безмесни и веган рецепти. Причината не е, че се храним без месо. Седмичното ни меню е много разнообразно и включва всички хранителни групи, но винаги превес имат зеленчуците, плодовете, варивата и семената. Животинските протеини са разпределени по следния начин в менюто на семейството ни (случват се и изключения):

🥚 почти всеки ден хапваме яйца от свободно отгледани кокошки или пъдпъдъци

🥩 веднъж седмично хапваме червено месо, като в 99% от случаите е от пасищно отгледани животни, т.е. от малки ферми;

🍗 веднъж седмично пилешко или заешко, отново от свободно отгледани кокошки или домашни зайци;

🐟 веднъж/два пъти седмично риба.

Аз често пропускам месото, но винаги ям рибата и яйцата. От известно време искам да мина на веган диета, за да изпробвам как ще ми се отрази, но тъй като децата ми са твърде малки, внимавам как представям пред тях храната и отказа да ям определени продукти. Алекс, например, който много се интересува от животните и динозаврите, постоянно ме пита кое животно с какво се храни. Учим заедно кои са хищници, кои са растителноядно или всеядни. Той започна да казва, че месоядните са лоши, следователно трябваше да му обясня, че няма лоши животни, просто някои имат нужда от месо, за да оцелеят. Тук изникна и въпросът ние хората лоши ли сме, заради това че ядем месо. Еднозначен отговор няма. Въпросът е етичен.

От една страна съм на мнение, че един здрав човек може да мине изцяло на веган диета, стига да си набавя дневно всички необходими протеини от достъпните растителни източници (варива, ядки, семена, някои зеленчуци и плодове) не изпитва хроничен недостиг на ценни вещества и се чувства физически и емоционално добре. Аз лично не одобрявам индустриалното отглеждане на животни в големи ферми, където са наблъскани едно до друго без възможност за свободно движение всеки ден или пък лова на дивеч. От друга страна никога не бих си позволила да поставя децата си на веган диета, защото смятам, че подрастващият детски организъм има нужда от разнообразно хранене и прием на животински протеин, когато той е чист и качествен, отгледан при възможно най-добрите и щадящи животните условия.

Да се върнем на въпроса на Алекс дали сме лоши, щом ядем животни. Психиката на дете на неговата възраст е много крехка и когато говорим за хранене, трябва да подхождаме много деликатно. Отговорих му (без да твърдя, че моят подход е най-добрият), че за да растат и да бъдат здрави децата, трябва да хапват от различни храни всеки ден, от някои повече, от други по-малко. В това число е и месото. Казах му, че месото, което ние купуваме, е от животни, които са отгледани специално за тази цел и са гледани добре. Обясних му, че да убиваме диви животни, за да се храним, е лошо, стига да не сме в ситуация, в която нямаме абсолютно нищо друго за ядене (представям си сценарий от приключенията на Беър Грилс).

Казвайки му, че сме лоши, щом ядем животни, рискувам да го откажа от консумацията на месо, което на неговата възраст може да доведе (но не е задължително) до опасни за здравето дефицити, както и да го накарам да смята всички познати деца и възрастни, които консумират месо, за лоши. Ако на по-късен етап от своето развитие, детето реши, че не иска да консумира месо, за мен няма да е проблем, стига това да не се отрази на здравето му. Като цяло уважавам и толерирам хранителните предпочитания на децата си, стига да не крият риск за тяхното здраве. Също така искам и децата ми да уважават хранителните предпочитания на другите хора, без значение дали последните са решили да консумират месо или са против него.

А сега да се върнем на овчарския пай. По принцип се приготвя с кайма, но има и вегетариански вариации с варива, които съм пробвала вече, и също много харесвам. Обаче аз търсех вариант с продукт, който да наподобява максимално месото. И се спрях на елда. От една страна, защото я харесвам, полезна е (богата на протеини, минерали, витамини) и може да се трансформира удивително добре с подходящите съставки и подправки. В случая това е кимион. Ароматът, който ми трябваше, за да наподобя кайма, тъй като се добавя в почти всяко ястие, където тя присъства.

Необходими продукти за 2 хранения за двама възрастни и две деца (или 4 порции за възрастни и 4 за деца (1-4 години):

1 кг картофи, обелени и нарязани на еднакви едри парчета

1 глава лук, нарязана на ситно

2 моркова, нарязани на ситно

180 г елда, накисната за минимум 8 часа

200 г домати, обелени и накълцани (аз използвам домашни домати от буркан)

2/3 ч.ч. грах (аз използвам замразен)

1 ч.л. кафява захар

1 ч.л. чубрица

1 ч.л. риган

1/2 ч.л. червен пипер

1/3 ч.л. кимион

сол на вкус

80 мл зехтин

 

В подсолена вода сварявам обелените и нарязани на едри и приблизително еднакви по размер парчета картофи. Така спестявам време. Когато картофите се сварят, ги отцеждам, добавям зехтина и сол на вкус и намачквам, докато получа хомогенно пюре.

Загрявам фурната на 180 градуса.

В 2 с.л. зехтин задушавам лука и морковите. Когато омекнат добавям изплакнатата и отцедена елда. Готвя около минута, добавям 2 ч.ч. вода и оставям да заври, след което намалявам котлона.

Когато елдата омекне, добавям граха, доматите и подправките. Ако има нужда, добавям още малко вода. Целта е елдата да попие по-голяма част от водата, но все пак да остане малко, тъй като следва печене във фурна.

Готвя 4-5 минути и махам от котлона. Разпределям равномерно отгоре картофеното пюре, заглаждам с вилица и слагам във фурната.

Пека в загрятата фурна за 20-25 минути или докато крайчетата започнат да покафеняват.

Получава се стегната и хрупкава по краищата картофена коричка, а плънката е сочна, ароматна и в първия момент не се забелязва, че липсва каймата.