Въпросът за безпроблемното и здравословно хранене на децата ме вълнува от момента, в който захраних първия си син. След като ви разказах накратко в Instagram (можете да видите видео материалите в акценти в профила ми) как се справям с някои типични за всяко дете хранителни капризи и нежелано поведение на масата (като хвърлянето на храна на пода), днес искам да ви споделя как въобще да събудим интереса на детето към храната, защото всъщност това е в основата на здравословните хранителни навици.
Аз лично спазвам тези правила от първия ден на захранване на двете ми деца и смея да твърдя, че в момента и двамата се хранят разнообразно и проявяват интерес към повечето полезни или към новите храни. Разбира се, проявяват и капризи, но те са нормални за всяко дете, защото както ние възрастните не сме склонни да се храним с всичко, така и децата оформят своите предпочитания, опитвайки храните, които им предлагаме.
Кои храни мразите вие? Как ще реагирате, ако някой ви кара да ги ядете? Същото е с децата. Ако не харесват някоя храна, колкото и да е полезна и добра за нас, няма да ги накараме да я харесат лесно. Най-много да я намразят, ако сме настоятелни и досадни в опитите си да ги храним именно с тази храна.
И все пак ето какво можем да правим, за да събудим интереса на децата към храната, която им предлагаме:
✅ Хранете се винаги заедно с децата
От ден 1 на захранването аз сядам на масата заедно с децата ми и ям от абсолютно същата храна, която им предлагам. Ако това е бебешко пюре, си сипвам 2-3 лъжички в малка купичка и ям бавно, така че детето да вижда, че и аз ям същата храна, като неговата. Как помага това?
Първо, събуждате интереса на детето ➡ 👶: Какво прави мама? Искам и аз! Когато децата станат по-големи, няма начин да седнете да ядете нещо, без те да дойдат и да попитат най-малкото какво ядете. Почти винаги искат да опитат, а в някои случаи изяждат всичко преди вас.
Второ, изграждате доверие у децата към храната. Новите и непознати храни на някои деца им изглеждат странни, неприятни, страшни дори. Ако и вие ядете от същата храна, и детето ще е по-склонно да я опита. Ако обаче никога не ви вижда да ядете като неговата храна, защо си мислите, че ще ви има доверие и ще иска да я опита и то.
✅ Говорете положително за храната и измисляйте интересни истории за нея
Когато децата ми бяха бебета, им разказвах какво ядем, какъв вкус има, защо е полезно, издавах забавни звуци при опитването на храната, имитирах животни, които се хранят със същата храна и т.н.
С времето приказките преминават в по-сложни изречения с образователни елементи. Например, големият ми син Алекс обича да си говорим как броколите приличат на дървета, как динозаврите са се хранили с тях или пък да хрупаме шумно морковите, все едно зайчета ги хрупкат скришно в градинската леха. Да, понякога сме шумни, мляскащи и смеещи се, но това е по-добрият вариант от тихо дете, вперило поглед в екрана, докато дъвче неосъзнавайки с какво и защо се храни.
Освен това вместо да обяснявам до втръсване на детето как трябва да се храни тук и веднага, за да порасне голямо и силно, аз разказвам приказки. Алекс знае, че когато се храни, в стомаха и червата му влизат микроскопични човечета, които използват храната, за да произведат тухлички, с които да направят тялото му по-голямо и здраво. Или пък правят щитове, с които се борят с лошите микроби и вируси. Ако откаже да яде леща, просто му казвам, че човечета ще се разочароват, защото няма да могат да направят нови тухлички. Или ако не иска да хапне плод, му казвам, че няма да могат да си направят щитове срещу вирусите, които дебнат навън.
✅ Не използвайте играчки/екрани/книжки и други занимателни средства, за да накарате детето да стои мирно и да яде
Така никога няма да събудите интереса на детето към храната, защото то ще се храни автоматично без да влага мисъл и без да обръща внимание на сигналите на тялото си за глад и ситост.
Аз също съм попадала в капана на храненето пред телевизора, само и само да нахраня детето и то да не стои гладно. Бързо осъзнах, че така вредя повече на детето, отколкото да му помагам.
✅ Не настоявайте
Най-големият убиец на интереса към храненето е досадното настояване и повтаряне. Отново влезте в положението на детето: ако вас ви карат настоятелно да направите нещо, което не искате, по-скоро ще се предадете, или ще намразите това нещо?
Дайте свобода на детето да се храни колкото и с каквото пожелае. Аз имам следното правило: аз съм тази, която решава какво да сложи в чиниите на децата, но децата са тези, които решават колко и какво да изядат от съдържанието на тези чинии. За целта винаги предлагам разнообразие в чиниите, като освен основното ястие добавям и малки количество от храни, които знам, че детето обича и ще яде (парченца сурови моркови, варено яйце, малки парченца хляб, сирене, плод и т.н. според вкуса на детето). Така избягвам риска детето веднага да отхвърли чинията, но и увеличавам шанса покрай любимата си храна да опита и основното.