Ротация на играчките: защо и как

Когато започнах да трупам първите бебешки играчки на големия ми син, си купих красива кутия за играчки и се радвах, че вече имаме и такова нещо у дома. Но играчките се увеличават с всеки изминал празник, с повод, а често и без повод, и това води до натрупване на доста излишни предмети в стаята, които вместо да забавляват детето, всъщност блокират творчеството му и способността за  концентрацията.

Едно от най-практичните неща, които научих от метода Монтесори е за организиране на средата, така че детето хем да може да развие потенциала си, да играе и да се развива пълноценно, използвайки подходящите средства за целта в моментите, в които има най-голяма нужда от тях, хем домът ни да не прилича на детски парти център след голям рожден ден. Лесно е да залитнеш в посока „Нека всичко му е на една ръка разстояние и да играе до насита“, но всъщност, когато имаме изкарани навън много играчки, детето не може да се фокусира, насища се много по-бързо с тях, губи интерес, скучае и започва да търси нещо различно.

Затова у дома се старая всички играчки да бъдат прибрани по местата си, зад вратите на шкафовете, така че да не се виждат, но все пак децата да знаят кое къде могат да намерят. Същевременно на видно място върху малък отворен шкаф в детския кът в хола държа играчки и занимания, които сменям често, когато преценя, че детето вече не проявява интерес към тях. Шкафът има 3 нива и минималното количество играчки, което може да поеме, е 6 броя. Обикновено най-отгоре поставям игри за големия ми син, а на средния и долния ред за малкия, т.е. съобразявам го със способността им да си ги взимат самостоятелно без моя помощ. Но често една и съща играчка става за игра и от единия, и от другия, просто играта протича по различен начин и развива различни способности и умения у детето.

Накратко ето как подхождам към ротацията на играчките:

🧩 На първо място държа играчките в удобни кутии, торбички, дори ползвам повторно найлонови джобчета или всякакви пластмасови и хартиени опаковки, за да прибирам частите на пъзели и играчки от един вид. Никога не трупам няколко различни играчки в една и съща кутия. Така ми е по-лесно да ги изваждам и прибирам от шкафовете, когато реша да ги дам на децата.

🧩 Прибирам играчките в различни шкафове по теми, например пъзели; игри за броене и смятане; игри с азбука и четене; игри за сортиране по цветове/форми; фигурки на животни; строители; превозни средства; плюшени играчки/кукли и т.н. Така и на децата е по-лесно да намират, каквото търсят;

🧩 Избирам си теми по които сменям игрите, като се водя и от интересите на децата. Например, няколко дни предлагам игри за броене на Алекс, а ако видя, че вече му писват, ги сменям с игри за строене или изучаване на буквите. Избирам игрите и според конкретни теми: при настъпване на нов сезон, празник, развиване на нови умения, нови интереси на детето и т.н. Веднага щом забележа, че с някоя от играчките на рафта не се играе вече, я сменям с нова от шкафа;

🧩 Повечето играчки държа на отворения рафт в кутиите им, но понякога поставям играчки върху поднос, ако съм трансформирала някакви предмети или съм комбинирала няколко играчки, за да направя ново занимание. Използвам съвсем обикновени дървени подноси, които съм купувала от магазин за евтини домашни потреби:

🧩 Стимулирам детето само да избира с какво да играе, както и да прибира и връща на рафта играчките, когато му омръзнат;

🧩 Избрала съм мястото на рафта и самите игри и занимания (комбинирано на масата, върху нея или на килимчето до нея, както пожелае детето) да бъдат до прозореца, за да влиза максимално естествена светлина и дори когато навън е мрачно, да не се налага да използвам изкуствена светлина;

🧩 Ротацията на играчките не означава, че децата играят само с тези, поставени върху рафта. По всяко време може да поискат някоя друга игра или сами да отворят шкаф и да си вземат, но поставянето на играчки на свободен рафт им дава повече свобода, развива способността им да взимат сами решения, да се грижат за средата, в която играят, като подреждат след това материалите. На мен ми дава свободата да свърша някоя и друга задачка без да се налага постоянно да ги занимавам, защото имат на разположение неща за игра. Колкото по-малко игри имат пред очите, толкова повече време им отделят, защото не се разсейват от многообразието и излишъка.

Децата проявяват интерес към определени игри и занимания на периоди. Когато отработят дадено умение, което става чрез определена играчка, те губят интерес към нея и няма смисъл да им я предлагаме отново. След време може отново да проявят интерес, но дотогава е най-добре играчката да бъде далеч от полезрението им.