Често ви споделям каква храна давам на децата и каква избягвам. Най-общо избягвам всяка храна, която не просто не носи хранителна стойност, но и вреди на подрастващия организъм. Това са всички индустриално преработени храни, десерти с добавена рафинирана захар, пържени храни, прекалено солени храни, храни с добавени изкуствени подобрители и консерванти. Защо го правя?
Краткият отговор е, защото искам да предпазя здравето на децата. Дългият отговор е, защото всяко дете се нуждае от определен минимум от калории, жизнено важни за растежа на неговото тяло, за поддържане на нормалната функция на неговите органи и системи, за развитие на мозъка и физиката. Ако детето хапва често храни, които не носят хранителна стойност (не съдържат никакви или са бедни на хранителни вещества: въглехидрати, протеини, мазнини, минерали, витамини), то ще задоволява нуждата от калории, но не и нуждата от нутриенти, организмът му може да пострада от дефицит на жизнено важни хранителни вещества и да започне развитието на болестотворно състояние. Най-малкото имунитетът му ще отслабне. И защо? Заради сладостта от желираните бонбони или „нуждата“ да хапва солети и снакс на детската площадка?
Но какво можем да направим? Да забраним тези храни? Да ги крием? Твърдо Не! Трябва да сме честни и искрени с детето и да му говорим за храната: защо ядем, какво трябва да ядем, как трябва да ядем, кога трябва да ядем и т.н. От първия ден на захранването на детето. Всеки ден, поне веднъж дневно е хубаво да му говорим за храната.
Това, което сме разказвали на Алекс (почти на 4 години) и аз, и баща му, е че ядем, за да растем и да сме здрави. Храната, която влиза в устата, отива в стомаха, където едни малки човечета (спестяваме за сега сложната материя по физиология на храносмилателната система) правят от нея тухлички, цимент и други строителни материали, с които изграждат тялото като строежа на един блок. Костите и мускулите растат, мозъкът става по-умен, краката по-бързи, ръцете по-силни и сръчни и т.н. Но, както има храни, от които човечета правят тухли, така има и храни, които не стават за тухли. Тези храни човечетата вместо да използват, трябва да изхвърлят, а това ги изтощава и изморява. И ако им даваме само такива храни, те няма да могат да направят тялото ни по-силно и здраво, а ще се изморят и ще страдат, а ние няма да се чувстваме добре.
Когато давам нова храна на децата да опитат, им разказвам защо е полезна. С прости кратки изречения: от червените чушки човечетата си правят щитове, за да пазят тялото от лошите микроби, от лещата правят тухли, с които изграждат по-големи и силни мускули, от морковите правят далекогледи, с които очите ни виждат надалеч. С течение на времето ще разказвам на децата по същество коя храна защо и как помага на здравето, но за сега това е начинът да я направя интересна и истината е, че действа.
Алекс се наслаждава на печен карфиол с къри и куркума, приличащ на вековно дърво, защото знае, че той ни прави силни и здрави.
Същото е и с храната, която не е препоръчителна за деца. Казвам им, че тя няма да им даде нищо, че човечетата не могат да направят от нея тухли или щитове и че след като я преработят, ще са изморени и тъжни. Така че детето има избор, дали да яде тази храна, която ще му даде сила и издържливост или тази, която няма да му помогне да порасне и да става по-умен, смел и способен да прави сам много неща.
Що се касае до сладките неща, с добавена захар, като желирани бонбони, шоколади, близалки и т.н., които детето вижда постоянно наоколо, процедирам по следния начин. Казвам му, че сладкото се лепи по зъбките и започва да ги руши. Те започват да болят, може да се счупят, да паднат и трябва да ходим на зъболекар, който да ги спаси. Но можем и да не ядем сладки неща със захар, която се лепи, а сладки неща с плодове или мед. Т.е. сладките неща не са забранени, у дома хапваме често домашни десерти и сладки глезотии, подсладени с плодове или мед. Като този сладолед със замразени банани, череши, рожково брашно, кокосово масло и ядки.
Ако детето настоява да яде нещо сладко, му напомням, че трябва след това да си измие веднага зъбките, за да ги предпази от кариеси. И обикновено самото дете веднага избира да не яде точно това сладко нещо. И така свиква да прави избори самостоятелно и осъзнато. Ето един пример:
Наскоро бяхме в парка и едно от децата, с които си играеше Алекс, извади пакет желирани бонбони. Всички деца го наобиколиха, за да ядат. Включително и моят син. Но аз му казах, че не бива да ги яде и го дръпнах настрани, за да му напомня защо. Първата му реакция беше да се разплаче. Но след като спокойно му напомних, че яде ли от бонбоните, трябва да се приберем и да мием зъбите, той взе сам решението да не яде (истината е и, че наближаваше време за вечеря и това съвсем направи яденето на желирани бонбони неподходящо). Накрая отиде при децата, за да им напомни и на тях, че трябва после да си измият зъбките.
Защо го правя?
За да създам хигиена на храненето. За да помогна на децата ми да правят осъзнат избор какво и кога да ядат. За да разберат, че не се яде само, за да задоволиш глада, гладът се задоволява лесно с всякаква храна. Това, което децата ни трябва да разберат от най-ранна възраст е, че храната се яде, за да са здрави, да растат, да стават силни, издържливи, смели и умни. Храната може да бъде вкусна и без много захар и сол, без пържено, без изкуствени подобрители на вкуса. Вкусът се възпитава от рано. Ако сме ги научили какво и как да ядат у дома, когато станат достатъчно големи, за да правят сами избор, ще могат да го направят информирано, осъзнато и да са наясно с последствията от избора. Защото от него ще зависи тяхното здраве. Така, че говорете на децата, отделете време на масата да говорите хубаво за храната, която искате те да ядат, за да не посягат към храната, от която ви е страх, но която не знаете как да забраните или скриете. Защото няма нужда. Има ли доверие и знание, всичко е възможно 💗
В чехлите на мама * In mom`s slippers 