Работата вкъщи с малки деца си е предизвикателство, тъй като те все още не умеят да играят дълго време самички, имат по-голяма нужда от нашето внимание и помощ. Но не е невъзможно, стига да подходим с търпение и разбиране.
Още преди настоящото затваряне на детските градини имахме 2 последователни седмици, през които се наложи да стоим у дома с децата. Аз им отделям доста време да играем заедно, но имам и задачки, които трябва да свърша през деня: готвене, тестване и описване на рецепти, снимаме на ястията, писане на статии, задачки по проекти за здравословното хранене и цял куп скучни домакински задължения. Не бях сигурна дали ще се справя с всичко и дали ще успея да отделям достатъчно внимание на децата, но ето моят подход, който се оказа в голяма степен успешен и ползотворен и за мен, и за децата:
🧩Равни интервали игра и работа
За да е справедлива ситуацията за всички ни, съм въвела правилото: 1 час игра заедно, 1 час работа за мама и самостоятелна игра за децата. При нас предимството е, че имам две деца, които започват лека полека да си играят заедно, въпреки че малкият (2 години) все още не говори, но използва жестове и звуци, с които доста добре обяснява какво иска.
Започваме от сутринта. След закуска се разбираме, че ще играя с тях един час, след което 1 час ще работя, а те ще си играят двамата заедно. Когато първо отделям време да играя с децата на каквото пожелаят, след това те са по-склонни да си играят самички и да не ме викат, докато работя.
Разбира се не сме започнали веднага с такъв голям интервал, от рано ги уча да играят и самички, като им отделям малко време за игра, след това ги оставям и наблюдавам, за да преценя колко време успяват да се занимават сами. Самостоятелната игра има множество предимства за детето:
✅Развива креативността и способността на детето да взима решения
✅Учи детето да решава проблеми
✅Изгражда увереност в собствените му способности
✅Развива независимост и самостоятелност
🧩🧩Ясни правила и смяна на облекла
Въвеждам ясни и кратки правила, с които децата да се съобразяват. Тук основно търся сътрудничество от големия ми син Алекс (4,5 години), който ходи на детска градина и е запознат с правилата и дисциплината. От както тръгна на градина, го учим, че всеки човек има задължения: тати излиза сутрин рано и ходи на работа, мама има задачки вкъщи и се грижи за Тео, докато той стане достатъчно голям за градина, Алекс ходи на градина, за да учи нови интересни неща. Когато не ходи на градина поради болест или друга причина (карантина, например) си играем вкъщи, но отново има правила, които трябва да се спазват.
Нещо, което доста ме улесни и започнах да правя по съвет на детския ни психолог Валентин Стоилов, е да обличам различна дреха за часовете на работа, за да помогна на децата да разберат, че се случва нещо различно, с което трябва да се съобразяват. И така, имам една блуза за работа, и една за игра. Когато дойде моментът да работя, казвам на децата и обличам блузата. През времето, в което съм с блузата за работа, те не трябва да ме викат или питат разни неща, стига да не е нещо много важно и спешно. Тъй като са все още малки, работя в стаята, където играят, за да ги наблюдавам, но не се меся в игрите им, стига да са безопасни.
Те знаят, че когато ме видят отново с блузата за игра (обикновено това е моя пижама с картинки) значи е дошъл моментът да ме питат каквото пожелаят, да четем книжки или да играем.
🧩🧩🧩Поощрения за търпението
Както нашата работа бива възнаграждавана накрая, така и самостоятелните занимания на децата трябва да бъдат отплатени. Ето няколко начина:
🧡Целувка, прегръдка, словесно изразена благодарност, че децата са си играли самички, а ние сме свършили няколко задачи през това време;
🧡Чрез думи да им кажем, колко много значи това за нас и колко много се гордеем с тях: „Много се гордея с теб, че си толкова самостоятелен и че толкова добре си играеш, докато аз работя!“
🧡Специална игра за времето, в което играем с детето.
🧡Лакомство, сокче или друго дребно материално възнаграждение (не бива да прекаляваме с материалните възнаграждения, за да не научим детето да иска само материална облага)
🧩🧩🧩🧩Подготовка на материали за самостоятелна игра
Както вече споменах, самостоятелната игра е много полезна, защото развива творческото мислене на децата, но разбира се това не става веднага и понякога имат нужда от материали, с които да се развихрят. Ето както използвам в такива моменти:
Мистериозния плик: плик с изрисувани въпросителни върху него, който всеки път пълня с различни материали. Може да съдържа произволно подбрани материали за рисуване, рязане, лепене (за големия ми син) или различни части от игри и пъзели, които трябва да се групират и подредят правилно (за малкия ми син)
За големия ми син принтирам безплатни ресурси от Интернет и пълня плика с подходящи материали за работа, като този материал за сетивата и частите на лицето, който трябва да се изреже и залепи.
Други чудесни ресурси за деца може да намерите в сайта на Munda Mundi, в блога на Гери Боева или в сайта lodkata.com
Материали за готвене: детската кухня е особено любима играчка на децата и често им събирам кутийки, опаковки и шишенца от използвани вече хранителни продукти, които измивам и подсушавам + хранителни продукти (зрънца, спагети, макарони) с които да готвят. Когато дойде време да играят самички, ги моля да ми сготвят нещо, да направят ресторант или да си играят на магазин.
Лего басейн: абсолютен хит при моите момчета. Няма ден, в който да не играят с Легото, затова просто го изсипваме в детския басейн и се развихрят на спокойствие, а аз минимизирам събирането след това. В детския басейн може да изсипете каквото пожелаете (кубчета, топки, плюшени играчки, колички), за да направите играта по-интересна и да улесните след това събирането на малките части.
Картонени кутии: винаги намират приложение в игрите, като развихрят въображението на децата. Могат да ги използват за игри с кукли (къща), колички (гаражи); ако направите дупки, да пъхат вътре различни фигурки, могат да ги боядисват или да рисуват върху тях, а ако имате големи кутии, могат да влизат вътре и да ги превърнат в свой дом, ракета, кораб, кола и каквото си пожелаят. Само им дайте малък тласък на въображението, а те ще измислят останалото.
Ротация на книжки по тематика: вкъщи имаме много книжки, децата ми обожават да ги разглеждат и затова едни от най-спокойните им минути са именно минутите с книжки в ръка. И така, когато искам да се занимават самостоятелно, им давам един куп книжки, по определена тематика, които не са разглеждали отдавна: книжки за превозни средства, за животните, за космоса, за храната, за селския двор, приказки, за буквите и т.н. Понякога добавям и образователни материали към тях: карти с букви/животни/храни; фигурки на животни; пъзел с превозни средства; игри за броене и пр. Оставям на децата да преценят с кои материали и как точно да играят с тях. Друг вариант е да измислим заедно игра по дадена книжка, а детето да я доразвие след това самичко.
За да направя плавен преходът от игра към работа, моля децата да продължат самички, като им давам задачка или ги моля да направят нещо сами и след това да ме изненадат. След това искрено се възхищавам и радвам на нещата, които са сътворили и ги поздравявам, че са се справили толкова добре без мен.
Накратко, ето кои са нещата, които ми помагат да работя по-спокойно с децата, без те да страдат или да скучаят:
🧩Първо им давам желаното внимание, преди да ги оставя да играят самички
🧩Следваме ясни, кратки и разбираеми от децата правила за времето на самостоятелна игра
🧩Предоставям им материали, когато не могат да измислят сами какво да правят
🧩Възнаграждавам винаги добрата самостоятелна игра.
Не мислете, че всичко ще проработи без проблем и гладко от самото начало, но стига да имате търпение, да проявите разбиране и да запазите спокойствие, лека полека децата ще се научат да играят самички, когато се налага и да не ви притесняват толкова често, докато работите.
Ако ви търсят, докато работите, първо ги помолете да изчакат малко, докато свършите задачката. Ако обаче много настояват или се разстроят, им обърнете внимание и ги успокойте. В следващия момент, когато се занимават самички, а вие работите, ги похвалете и им благодарете, че сте успели да поработите. Възнаградете желаното поведение, за да не предизвикате нежелано, тъй като децата често правят пакости именно заради скуката или заради това, че не им обръщаме внимание. Децата нямат нужда от постоянно внимание, но имат нужда от баланс, който да ги направи спокойни и уверени.
Успешни, спокойни, безгрижни и здрави зимни месеци от мен и моите момчета! 💕💕💕
В чехлите на мама * In mom`s slippers 