Разходка до вековните секвои край Ючбунар

Спомням си като малка как се удивлявах на една енциклопедия за природните феномени, в която имаше чудни снимки на гигантски секвои в Калифорния. Моите деца са чували за секвоите от книжката „Къде е Мечето?“, в която зайчето Суки обикаля най-интересните гори по цялото земно кълбо в търсене на мечето Пинг. Само Алекс е виждал секвоя в двора на Боянската черква, когато беше по-малък от Тервел и едва ли помни нещо. Затова, когато научих за вековните секвои край Ючбунар от книгата „101 отбивки с деца“, веднага разбрах, че това ще ни е първата дестинация през новата година.

Ючбунар е местност до село Богослов, Кюстендилско. Тук се намира една разкошна малка гора от секвои, които са обявени за природна забележителност през 1989 г. Те са и най-старите секвои в България, възрастта им е над 130 години. Чувството да се докоснеш до тях е уникално, буквално ти спира дъхът още щом ги зърнеш. Особено, като знаеш, че това са най-големите растителни видове в света. Алекс беше много впечатлен, че по-голямо дърво от секвоята няма.

За да стигнем до секвоите, тръгнахме от София в посока Кюстендил и пътувахме около 1 час и 30 минути. Навлязохме в града и малко след това се отклонихме в посока село Богослов. Гората се намира буквално до пътя, има място за паркиране, минава се пеша по много кратък път, за да се стигне до трите гигантски секвои около които като пазачи се извисяват десетки други по-малки.

Тук се чувстваш съвсем мъничък, а си представям за децата какво удивително изживяване е да видят толкова огромни дървета. Секвоите са посадени в пефектни редици, а в средата на тази чудна горичка се намират трите секвои от вида Гигантея гордо.

Казват, че ако прегърнеш дърво, то ще те зареди с енергия, така че първата ни работа, след като свалихме учудените си глави надолу, беше да прегърнем огромните стволове.

По земята имаше доста опадали шишарки, затова успяхме да си съберем и чуден спомен и материал за игри у дома.

Гората се оказа и чудесно място за игра на криеница, така че децата имат много какво да видят и правят тук.

Ако обичате да снимате, това място е отлично за целта. Аз лично все още се уча с новия ми фотоапарат, подарък от любимия ми за Коледа. Малко повече време ми отнема смяната на настройки, експозиция, избиране на ъгъл, но така изследвам и природата по-обстойно.

Малко полезна информация:

✅ Пътят от града до гората е хубав, има място за паркиране на автомобилите, а самите секвои се намират на около 5 минути пеша от паркинга.

✅ Достъпът до гората от паркинга е лесен, дори е възможно да се стигне с количка (имаше семейство с детенце със специални нужди, което беше в количка, така че инвалидни или детски колички могат да минат по пътечката до гората).

✅Ако решите да посетите гората през студените месеци, имайте предвид, че въпреки положителните температури, на които се радвахме ние при нашето посещение на 2 януари, тук под дърветата си е студено, тревата на сянка беше заскрежена и децата трябва да са много добре облечени.

✅ Както и при всяка друга природна забележителност е забранено паленето на огън, нараняването, късането, чупенето и всякакви други дейности, които биха увредили дърветата.

✅ Има много пътечки, по които можете да се разходите, ако времето позволява. Ние тръгнахме по една нагоре след секвоите, която минава покрай голяма стара сграда, подобна на почивна станция, и продължава в гората, но децата искаха да се върнем при секвоите така, че за нас престоят беше основно около тях.

✅ В Кюстендил също има много неща за разглеждане, като парка Хисарлъка, средновековна кула, римски терми и още много, но децата се измориха и им се доспа, така че те остават в списъка за следващата ни разходка до тази част на България.