Мястото на пробиотиците в моята кухня

Като любител кулинар и човек, който се интересува от здравословно хранене, темата за стомашно-чревното здраве е особено важна за мен. В голяма степен от него започва здравето на целия организъм, защото значителна част от имунната система се намира именно в гастроинтестиналния ни тракт. Става въпрос за така наречената гастроасоциирана имунна система (1). Следователно ние самите лесно можем да влияем на своето здраве чрез храната, която консумираме ежедневно, както и чрез правилните пробиотични хранителни добавки. За последните е важно да различаваме различните генерации или технологии на производство, което научих от ProLact, но за това подробно ще ви разкажа по-нататък в текста.  

Ето нещо интересно, което да разкажем на децата: голяма част от микробите, които ни заобикалят, същевременно и живеят върху и във нас самите: по кожата, в устната кухина, в стомаха, в червата, в пикочната система и т.н. Учени са изчислили, че бактериите достигат до 100 трилиона в човешкото тяло! Това е число, превишаващо 10 пъти броя на всички клетки в човешкия организъм!

Но не всички микроорганизми са еднакви. Някои от тях са патогенни микроби или микроорганизми причиняващи болести, като например стафилококи. Друга част от микробните видове са условно патогенните микроорганизми или такива, които при оптимално функционираща имунна система не водят до развитие на заболяване. Въпреки това, ако имунитетът ни се влоши (например, ако не се храним разнообразно, не се наспиваме добре или не се обличаме хубаво, когато е студено), биха могли да се размножат многократно и да доведат до болестотворен процес.

Третият вид бактерии са ми любимите, защото те са наши приятели. Това са „добрите“ бактерии или тези, които помагат на организма ни да бъде здрав. Тези наши „чревни приятели“ отговарят за производството на серотонин и по този начин променят настроението ни. Освен това могат да променят нивата на кръвната захар, холестерола, кръвното налягане и да намалят възпалителните процеси в тялото. Добрите бактерии могат да ни помогнат да предотвратим напълняване, както и да се справим с наднормено тегло и затлъстяване, тъй като освобождават вещества, които регулират апетита (2). Това са глюкагон-подобен пептид-1 (GLP-1) и пептид YY. Те помагат за изгарянето на повече калории и мазнини. Освен това, добрите бактерии повишават нивата на протеина ангиопоетин – 4, който помага на тялото ни да заделя по-малко мазнини в резерв.

Пробиотиците ни помагат и в грижата за здрава и красива кожа (3). „Добрите“ бактерии Лактобацили подобряват защитните функции на кожата, намаляват възпаленията и зачервяванията, причинени от акне, а Стрептококос Термофилус подпомага производството на серамиди и действа благотворно при екземи, атопичен дерматит и суха кожа.

Някои от чревните бактерии образуват витамин К и късоверижни мастни киселини, които притежават силен противовъзпалителен ефект. Късоверижните мастни киселини са основният хранителен източник на клетките, образуващи лигавицата на дебелото черво. Те помагат да се изгради силна чревна бариера, която предпазва от попадането на вредни вещества в кръвта и от развитието на вирусни и бактериални инфекции. По този начин те намаляват възпалението и има данни, че могат да предотвратят образуването на рак на дебелото черво.

Но това далеч не е всичко, ролята на пробиотиците в тялото е толкова комплексна и разнообразна, че учените все още не са открили всички функции на бактериите в червата ни.

Когато има баланс между всички бактерии в интестиналния тракт, говорим за балансирана флора или оптимално състояние на микробиома. Но когато патогенните бактерии започнат да се размножават за сметка на добрите, балансът се нарушава и може да настъпи заболяване. Тогава трябва да върнем този баланс или да населим чревния тракт с добри бактерии.

Млечнокиселите бактерии и бифидобактериите представляват основна част от полезната микробна флора и имат важно значение не само за регулацията на храносмилателните процеси, но и за цялата жизнена дейност на човека, включително за неговите съпротивителни сили срещу вируси, болестотворни бактерии, злокачествени образувания, както и за неговото добро психо-емоционално състояние. Да, чревният микробиом влияе на нашето настроение.  

Когато имаме дисбаланс в микробиома, първата стъпка е прием на подходящи пробиотици под формата на хранителна добавка, каквито например са ProLact. Но и промяна в хранителния ни режим, който трябва да включва храни, източници на пребиотици или полезни фибри, чрез които добрите бактерии се хранят и поддържат оптималните си нива. Дисбиозата или дисбактериозата може да възникне под въздействието на различни фактори като прием на антибиотици, прекомерна консумация на преработени храни и такива, съдържащи големи количества захар, както и злоупотребата с алкохол, хроничния стрес и др. Най-често тя се изразява в стомашен дискомфорт, нередовен стомах или пък наличие на диария.

Срещата ми с ProLact беше изключително полезна и целеше не само да пробвам техните пробиотици, но и да ми предадат от своите научни познания по темата. Според научните дефиниции пробиотиците са „живи микробни хранителни добавки, които влияят полезно и благотворно на човека, подобрявайки и оздравявайки вътрешния микробен баланс“. Тяхното влияние върху човешката физиология е огромно и продължава да бъде обект на все повече наблюдения и научни изследвания, защото са от огромно значение за поддържане равновесието в „невидимата“ екосистема в нашите тела. Тази екосистема определя състоянието на болест и здраве при хората. Ето защо вече има разработени не едно, второ или трето поколение, но цели пет поколения пробиотици и предстои разработка на шестото. Аз лично останах впечатлена от този напредък и цялата научна информация, която изчетох по въпроса.

Но какво значение има вида на пробиотика и неговото поколение?

Тъй като пробиотиците се приемат през устата под формата на капсула или прах, тяхната ефективност зависи от това дали ще издържат на киселинността в стомаха. Пробиотикът трябва да премине през стомаха, където киселината убива почти на 99% всички бактерии, вируси и патогени, разгражда храната и други вещества, погълнати през устата. Крайната цел на пробиотика са червата. Най-висококачествените пробиотици ще преминат през стомаха непокътнати и ще населят червата. Но дали това ще се случи, зависи от технологията на производство на съответния пробиотик.

И оттук идва разликата межди т.нар. генерации пробиотици. Тя може да ни даде отговор и на въпроса „Защо даден пробиотик не ми действа?“

Първата генерация пробиотици представлява т.нар. „стартерна култура“ или просто огромно количество пробиотични бактерии. Проблемът при тях е, че не оцеляват при температура над – 18 °C. Това означава, че ако в описанието на един пробиотик е упоменато, че трябва да се съхранява в хладилник най-вероятно е първа генерация и полезните бактерии в него са мъртви, много преди да стигнат до вашия дом.

Втората генерация пробиотици комбинират полезни бактерии с пребиотична среда. Това е комбинация от пробиотични бактерии и въглехидрат, като често се използва инулин. Тази генерация издържа на стайна температура, в продължение на няколко месеца, защото бактериите вече са преминали във фаза на растеж и разполагат с хранителни вещества, но щом попаднат в стомаха, ниското Ph ги убива и не стигат пълноценно до червата.

Третата генерация пробиотици отново съдържат пребиотична среда и бактериите са във фаза на растеж, но освен това са поставени в специални защитни капсули, чиято цел е да ги запазят живи, за да преминат живи през стомаха и да достигнат до червата.

Четвъртата генерация пробиотици представляват живи бактерии, на които лабораторно е създадена външна обвивка от протеини. Тяхната преживяемост в стомаха и червата е по-голяма, отколкото при третата генерация.

При производствения процес на петата генерация пробиотици, полезните бактерии се обвиват с протеини и мукополизахариди. Повечето производители създават тази защитна обвивка изкуствено, но има и пробиотиците с естествена микроенкапсулация. Такива например за пробиотичните храни на Prolact.

Сами виждате, че не е достатъчно да изберем и приемаме пробиотик под формата на хранителна добавка, но и трябва да знаем каква генерация е той и да сме сигурни, че полезните бактерии ще стигнат червата и ще ги населят трайно. Освен приемът на пробиотици е важно да оптимизираме и хранене си, като приемаме повече храни, богати на пребиотици, или това е храната за нашите добри бактерии. Такива полезни храни са чесън, лук, банани, ябълки, артишок, пълнозърнести храни, ядки, семена и др.

За да помогнем на добрите бактерии да населят и оцелеят в чревната система, трябва да внимаваме и какви храни приемаме, защото някои от тях стимулират растежа на патогенните бактерии. Такива са всички рафинирани въглехидрати и храни, с високо съдържание на добавена захар и изкуствени подсладители, както и храните, съдържащи продукти на крайна гликация (всички пържени, препечени и прегорели храни)(4).

При децата е особено важно да внимаваме какво им предлагаме, тъй като те имат афинитет към тестени и сладки храни и по-рядко хапват сурови плодове и зеленчуци, така че в случаите, когато се налага прием на пробиотик, било поради прием на антиботик или наличие на стомашно-чревно неразположение, отпаднал имунитет и пр. следва да ревизираме сериозно и тяхното меню. Когато моите деца са болни, спирам да купувам тестени храни, а глада за сладко утолявам само с пресни плодове или домашно приготвени десерти с ядки и фурми. Предлагам им предимно пресни плодове, чай с мед, прясно изцедени сокове от цитруси и нар, богати на витамин С храни според сезона като грозде, боровинки, червени чушки, киви и ягоди.

В смутита, сурови десерти или прясно изцедени сокове добавям Prolact Immuno, който освен полезните бактерии съдържа и пчелен мед за стимулиране на имунитета. Защото червата и имунитетът вървят ръка за ръка. 

Моя любима закуска са зърнените каши, които приготвям често, като комбинирам няколко зърна и семена. Ето например една чудесна зърнена каша за стимулиране на имунитета: киноа, овесени ядки, чиа, овесено мляко, кокосово масло, куркума, канела, щипка черен пипер и лъжица пробиотична храна:

Накисвам зърната киноа от предната вече. На сутринта ги сварявам за кратко с овесените ядки, малко вода и малко овесено мляко. Добавям чиа, кокосово масло и ароматните подправки. Разбърквам и оставям да изстине, след което добавям пробиотичната храна и разбърквам хубаво. Тя има чудесен карамелен вкус и се комбинира отлично с останалите съставки, а и носи ползи не само за червата, но и за съпротивителните ни сили. За децата добавям още малко мед, за да им е по-сладичко.

Пробиотиците ProLact са създадени по уникална технология за производство на космически храни. Това е нещо, което много ме впечатли, тъй като знаех, че именно България е сред водещите производители на космическа храна в света. През 1977 г. България става третата държава в света за разработване на храни за космонавти, след САЩ и Русия. Пробиотичните космически храни представляват свръхконцентрат на кисело мляко. Тяхната функция е да задоволяват не само хранителните нужди на космонавтите, но и да носят ползи за здравето им. През юни 1988 г. вторият български космонавт – Александър Александров за пръв път тества пробиотичните храни в Космоса.

До 1996 г. технологията за производство на пробиотичните храни е била засекретена. След това е била използвана за други цели, една от които са научноизследователски мисии в Антарктика. Проведени са редица клинични и експериментални проучвания в Медицински университет – София, Военномедицинска академия, МБАЛ Пирогов, Национален център по онкологични заболявания и в други водещи медицински центрове, които доказват полезните свойства на пробиотичните храни.

През 2020 г. биотехнологичната компания ProLact подобрява съществуващата технология, използвайки последните иновации в сферата. Пробиотиците ProLact се произвеждат съвместно с учени от Българска академия на науките и Университета по хранителни технологии в Пловдив. Това е една от причините да им се доверя и да ги пробвам, в резултат на което се уверих и в ефекта им върху организма.

И за финал, балансът на бактериите в нашите черва зависи и от количеството сън и почивка, които си набавяме ежедневно. Прекомерният стрес, липсата на достатъчно сън и почивка влияят зле не само на настроението ни, но и на цялото ни здравословно състояние. Това важи, както за нас възрастните, така и за децата ни. Така че се старая не само да се храним балансирано, но и да намалим стреса като използваме по-малко екрани, прекарваме повече време на открито и четем повече книги. Храна за тялото и душата!

Статията е изготвена в партньорство с ProLact и има информативна цел. Не е медицински съвет. В случай на колебание при избора на пробиотична хранителна добавка, се консултирайте с медицински специалист.  

1. Börsch G. Der Gastrointestinaltrakt als Immunorgan: Das darmassoziierte Immunsystem [The gastrointestinal tract as an immunologic organ: the gut-associated immune system]. Klin Wochenschr. 1984 Aug 1;62(15):699-709. German. doi: 10.1007/BF01725702. PMID: 6492691.
2. Wiciński M, Gębalski J, Gołębiewski J, Malinowski B. Probiotics for the Treatment of Overweight and Obesity in Humans-A Review of Clinical Trials. Microorganisms. 2020 Jul 29;8(8):1148. doi: 10.3390/microorganisms8081148. PMID: 32751306; PMCID: PMC7465252.
3. Muizzuddin N, Maher W, Sullivan M, Schnittger S, Mammone T. Physiological effect of a probiotic on skin. J Cosmet Sci. 2012 Nov-Dec;63(6):385-95. PMID: 23286870.
4. Brown K, DeCoffe D, Molcan E, Gibson DL. Diet-induced dysbiosis of the intestinal microbiota and the effects on immunity and disease [published correction appears in Nutrients. 2012 Oct;4(11)1552-3]. Nutrients. 2012;4(8):1095-1119. doi:10.3390/nu4081095