Какво да правим със счупените играчки на децата

Да започна с това, че се старая децата ми да играят с устойчиви играчки, семпли и образователни, такива които стимулират сетивата, въображението и креативното мислене. Но с течение на времето децата искат и това, и онова, близките и приятелите ни подаряват всякакви „практични“ и модерни играчки и в един момент се озовахме в детска стая, пълна с кутии с играчки, значителна част от които счупени.

Да, уча моите момчета да пазят играчките, книжките и всички вещи. Но идва един период на изследване, в който наумят ли си да разберат какво кара количката да се движи сама или какво има в гуменото чудовище, забравят всички правила и принципи.

Като всеки родител искам децата ми да ценят вещите и материалните придобивки до толкова, че да се задоволяват с малко и да пазят това, което имат. Ако една играчка се счупи, това не означава, че ще купим нова. Ще се опитаме да я поправим. Ако не можем, ще се опитаме да я ползваме по друг начин. Ако не успеем, ще се опитаме да я обичаме такава, каквато е.    

Последните седмици на помощ ни дойде една прекрасна книга за деца – „Миранда, кралицата на счупените играчки“ от Андреа Трипке, издателство Каничка. Главната героиня никак не прилича на своите приятели, които обичат да получават нови и лъскави играчки, като повечето деца. Миранда обаче вижда нещо красиво в онези, които са счупени или пък никой не желае. И така тя заживява далеч в свое собствено кралство, заедно с всички изоставени и недолюбвани играчки. Докато един ден една среща променя не само нейния живот, но и този на хиляди деца и забравените им играчки.

Когато за пръв път прочетохме с момчетата историята за Миранда, Алекс (почти 6 годишен) остана безкрайно впечатлен. Прочетохме я още няколко пъти сутринта и после за лека нощ, и отново на следващата сутрин. Говорихме си за старите, счупените и забравените играчки и колко е тъжно никой да не иска да играе повече с тях. Тогава той взе една стара плюшена овца от детството на баща си, кръсти я Любов и оттогава спи само с нея.

Това не е всичко. Вдъхновени от Пункта за счупени играчки на Миранда, един ден събрахме заедно всички счупени играчки, сложихме ги в една счупена кутия, залепихме отгоре табелка „Пункт за счупени играчки“ и се разбрахме с децата това да е специалната кутия, която отваряме тогава, когато скучаем и се чудим с какво да играем. Защото там ни чакат приятели, които също скучаят и заедно можем да измислим много весели игри. Като например да играем, представяйки се, че антилопата със счупен рог всъщност е вълшебен еднорог, който идва чак от Африка и има десетки интересни истории за разказване. Или костенурката нинджа, която има само една ръка, но за сметка на това умее да скача до тавана и ни предизвиква да правим състезание за най-високото скачане.

„Миранда, кралицата на счупените играчки“ е толкова трогателна книга за децата, че не само я четем, но и се опитваме да я живеем. Когато един герой ни вдъхнови толкова много, ми се иска да вдъхновя и аз на свой ред – децата ми, други родители, техните деца и т.н. Докато имаме любов и въображение, и най-старата играчка може да заживее втори живот. 

Ако пък имаме запазени играчки, можем да ги качим и продадем в Малки съкровища. Там ще качвам нашите запазени, но нежелани вече играчки, които си търсят нови приятели. Можете и вие да качвате. За да дадем шанс на повече играчки да срещнат своята кралица Миранда.