Като привърженик на здравословното хранене и майка на две малки деца няма как да не се интересувам от психологията зад детското хранене. Днес децата харесват едно, утре го ненавиждат. Днес ще опитат нова храна, утре ще откажат дори познатата. Днес мразят червено, утре бягат от всичко зелено. И така, докато пораснат и изградят своите хранителни навици. Искам да ги храня здравословно всеки ден, но вместо да търся забавни начини за поднасяне на храната или за скриване на зеленчуци и други полезни съставки, аз се стремя да разбера психологията на тяхното поведение на масата.
Децата изграждат своите вкусови предпочитания от ранна детска възраст, като всяко хранене за тях е трупане на опит. Ако въвеждането на една нова храна е свързано с нещо негативно като отблъскващ за детето вид, аромат, вкус, остра алергична реакция, болки поради никнене на зъб, натиск от наша страна и др., то детето ще прави негативна асоциация всеки път, когато му предложим тази храна.
Обратното, ако детето се чувства добре, не усеща натиск, има свобода да избере дали да пробва тази храна или не, вижда че и ние я консумираме с удоволствие, говорим за храната положително и т.н., то шансът да я консумира по-често е висок.
Повечето деца имат предпочитания към тестени храни, защото те са сладникави, лесни за дъвчене, приятни на допир и вид, почти винаги вкусът им е един и същ. Вземете за пример хляба. Всеки път, когато купите хляб от магазина, той има един и същи вкус. Но ябълката от друга страна може веднъж да е сладка, друг път леко да киселее, може да е презряла или да е твърда и всичко това се отразява на нейния вкус. Дори картофите са различни сортове и печените картофи могат да се различават много помежду си в зависимост какъв точно сорт ползваме.
За да разберем какво се крие зад предпочитанията на децата ни към едни храни и отказът им да консумират други, трябва да помислим каква асоциация правят те с дадена храна. Ето един пример. Големият ми син не обича гъби, защото сме коментирали, че гъбите, които виждаме на разходки в гората, може да са отровни и затова не ги пипаме. Обяснявали сме, че има гъби, които стават за консумация и такива, които са опасни, както и че има двойници. Оказа се, че той се страхува да яде купените гъби, защото не е сигурен дали са безопасни. Аз му разказах, че гъбите на пазара или в магазина са отгледани в градини и че никой не продава отровни гъби, но той все още се бори с този страх, така че го изчаквам търпеливо и не го насилвам да яде гъби, щом не желае.
Може детето да е чуло от близък или от друго дете, че дадена храна е гадна и затова да не иска да я хапва. Някои храни като броколи, брюкселско зеле и грах не се радват на добра слава и хората ги избягват. Понякога дори възрастните не осъзнават, че го правят не защото не ги харесват, а защото още като деца са останали с впечатлението, че не са вкусни.
Аз лично благодарение на моя съпруг, който готви също много, заобичах някои храни в студентските си години, когато заживяхме заедно. Той ме мотивира да пробвам храни, които преди това избягвах поради детски „травми“.
Затова е важно да се говори за полезните храни винаги положително, да не бъдат нещо, което детето ТРЯБВА да яде, а нещо, което му дава сили, здраве, мускули, енергия и пр. Моите деца знаят, че грах, леща или боб ни дават мускули (тъй като са богати на протеини и така от малки ги уча коя храна на какви хранителни вещества е богата), чесън и лук се борят с микробите (тъй като са богати на алицин), морковите се грижат да виждаме надалеч, орехите ни правят умни, боровинките и ягодите ни дават сили да се борим с вируси и т.н.
Когато детето многократно откаже една храна, може да му задаваме въпроси, за да установим защо не я харесва и да помислим как да я направим по-атрактивна и вкусна за него. Задаваме насочващи въпроси, тъй като малките деца не осъзнават защо точно избягват дадена храна, за тях тя просто е гадна. Може да опитаме със следните въпроси:
Не ти харесва тази храна, защото е студена/топла ли?
Не ти харесва, защото е зелена/червена/бяла и т.н.?
Не искаш да я пипнеш, защото те плаши ли?
Не искаш да я опиташ, защото не ти мирише добре ли?
Не ти харесва, защото е хрупкаво/твърдо ли?
Не ти е удобно да го хванеш с ръчичка/да го забодеш с вилица ли?
Когато задаваме спокойно въпроси на детето, ще разберем неговите мотиви, а то ще се почувствано разбрано и подкрепено. Не насилвайте детето да яде храна, която го плаши или отвращава. Вместо това може на свой ред да я консумирате пред детето и да му разкажете какъв вкус има, защо я харесвате и защо я готвите.
Трябва да имаме предвид, че през първите години детето придобива самостоятелност и се научва да се храни самичко, което е свързано с доста трудности и усилия от негова страна. Проблеми, свързани с храненето, се срещат при почти 45% от всички деца, особено когато придобиват нови умения и са предизвикани от нови храни или очаквания за хранене (1). Честото въвеждане на нови храни може да им създаде допълнителни предизвикателство и те да се придържа към добре познатите храни.
Ако детето ви тепърва се учи да се храни с вилица, не бързайте да му предлагате твърде много различни по текстура ястия, които трудно се набождат или лесно се разпадат. Изчакайте детето да подобри уменията си и избягвайте да го критикувате или да напомняте да внимава как се храни и да не се цапа.
Помнете, на масата не трябва да има никакъв стрес, иначе детето ще заеме отбранителна позиция и ще отказва повечето храни, за да упражни и то на свой ред контрол.
Навиците за здравословно хранене се придобиват от най-ранна детска възраст, когато бебето и неговите родители или хората, които се грижат за него, установяват връзка тип партньорство, в което разпознават и интерпретират както вербалните, така и невербалните комуникационни сигнали един от друг. Този реципрочен процес формира основа за емоционална връзка или привързаност между бебета и хората, които се грижат за него, което е от съществено значение при придобиването на хранителни навици (2).
Ако има смущения в комуникацията между детето и хората, които се грижат за него, характеризиращи се с непоследователни, неотзивчиви взаимодействия, може да се стигне до непродуктивни битки за храна, изразяващи се в отказа на детето да опитва определени храни или въобще да се храни.
Друг важен аспект е примерът, който ние като родители даваме на децата си по време на хранене. От самото захранване на двете ми деца аз се старая да се храня заедно с тях и то със същата храна. От една страна това им дава сигурност и доверие в храната, която опитват за първи път. От друга страна децата подражават на родителите си и гледайки как аз се храня, те изучават движенията и навиците ми.
Голяма грешка според мен е детето да се храни отделно като време или на отделна малка масичка. Хранителните навици се научават на масата, където всички се хранят заедно, така че детето да може да наблюдава и да попива. Това изисква обаче да се храним винаги само с храната, която искаме детето ни да консумира, когато порасне. И да се държим така, както искаме детето ни да се държи на масата. Това изключва боравене с телефон, гледане на телевизия, четене на вестник или каквото и да е друго действие, което разсейва човек и му пречи да се храни осъзнато.
Постарайте се поне едно хранене на ден да бъде с участието на цялото семейство. Съберете се и спокойно се хранете, говорете помежду си, не се разсейвайте с електроника, не се карайте и не обсъждайте проблеми. Здравето зависи не само от храната, която консумираме, но и от начина по който се храним. Бързото хранене под стрес е вредно, толкова колкото и вредната храна. Дъвчете бавно, усмихвайте се, дишайте дълбоко, обсъждайте позитивни теми, хвалете детето, когато се храни добре и се държи добре на масата. Може да пробвате следните похвали:
Радвам се много, че пробваш новата храна и ти харесва!
Обичам да се храним заедно и да си говорим!
Харесва ми как държиш вилицата, справяш се много добре!
Оценявам, че опита храната и разбирам, че не ти харесва. Може би следващия път ще ти хареса повече.
Помнете, че вие контролирате какво да се слага на масата и кога да се сяда на масата. Детето усеща този контрол и може да протестира срещу него. То от своя страна може да контролира какво и колко да яде, така че може и да го използва като инструмент за противопоставяне.
Накратко най-важните аспекти от храненето на децата и изграждането на здравословни хранителни навици са:
- Примерът, който даваме ние като родители
- Свободата, която предоставяме на децата по време на хранене
- Позитивната комуникация и изграждане на доверие, разбиране и подкрепа.
- Linscheid TR, Budd KS, Rasnake LK. Pediatric feeding disorders. In: Roberts MC, ed. Handbook of pediatric psychology. New York, NY: Guilford Press; 2003:481-498
- Ainsworth MDS, Blehar MC, Waters E, Wall S. Patterns of attachment: A psychological study of the strange situation. New York: Psychology Press, 1978.
В чехлите на мама * In mom`s slippers 