Защо понякога децата хапват повече в детската градина, отколкото у дома?

Преди се чудех защо големият ми син хапва повече в детската си градина, а вечер у дома хапва само салата или много малко от основното ястие. Спомням си веднъж, когато го взимах от градина, неговата учителка ми каза, че не е пожелал да яде следобедната си закуска, а аз отговорих, че това е нормално и той не хапва много у дома. Тя се учуди и ми каза, че в градината дори иска втора порция на обяд!

С други майки също сме коментирали, че децата им понякога отказват у дома храна, която хапват с желание в градината или че вечер след градина не искат въобще да ядат. Аз не настоявам децата ми да се хранят, когато не искат, но все пак ми беше интересно да разбера, защо на вечеря хапват малко.
Обсъдих с учителки от градината и с детски психолог, за да получа повече гледни точки и тълкувания на казуса и проблемът се оказа супер елементарен и лесно разрешим.

И така, мили дами, ако децата ви не хапват у дома с голям апетит, но в детската градина/ясла хапват нормално, това не означава, че вие не готвите вкусно. Просто има редица фактори у дома, които ги разсейват или пречат да си изградят хубав режим на хранене.

Причините детето да хапва повече в градината и по-малко у дома могат да бъдат следните:

• В градината/яслата децата спазват дисциплина и режим на хранене, учителките имат авторитет и така да се каже „децата ги слушат повече“ от нас.
• Там децата се хранят само и единствено с храната, която им е поднесена, не им се предлагат алтернативи, а междинните закуски са с фиксиран оптимален интервал между основните хранения.
• Децата гледат едно от друго и се хранят (за сравнение, ако детето се храни самичко у дома, няма стимул да яде и бързо се разсейва с други занимания).
• Храната в детската градина/ясла се приготвя по стандарт и рецептурник, което я прави почти еднаква на вкус всеки път. Докато ние у дома приготвяме супа топчета или мусака на око, не мерим всяка съставка, солта, подправките и пр. и това променя вкуса повече.
• Децата знаят, че в градината свърши ли храненето, храната се отсервира и не могат да се нахранят по-късно, докато у дома им предлагаме храна веднага щом огладнеят без значение колко е часът. Така нямат стимул да се хранят в определените за закуска, обяд и вечеря часове у дома.
• У дома вечер детето е изморено, изнервено или развълнувано и няма търпение или желание да се храни.
• У дома се разсейва с играчки, книжки, телевизия, брат/сестра, родители.
• Ако предлагаме алтернативи веднага, щом детето откаже храната на масата или знае, че след вечеря ще има лека закуска от типа на солети, вафла и пр. няма да има стимул да хапва на масата.

Какво можем да направим, за да стимулираме детето да се храни повече у дома:

• Да се храним винаги заедно с него, по възможност цялото семейство на масата. Ако детето е оставено самичко да си изяде вечерята, най-вероятно няма да има стимул и търпение да го направи, докато ние се занимаваме със своите си задачи.
• Хранейки се заедно с детето, му даваме положителен пример и го научаваме да се храни бавно, спокойно и осъзнато.
• Да не предлагаме алтернативи на сервираната храна и да не предлагаме хапване след вечеря. Така детето ще знае, че храната е налична и достъпна само в определен часови интервал. Това помага на детето да си изгради здравословни хранителни навици и да не хапва вечеря твърде късно (понякога непосредствено преди сън, което пречи на заспиването и спокойния сън).
• Да не сервираме големи порции, които могат да изплашат и отблъснат детето. Винаги можем да му сипем допълнително, ако поиска.
• Да предлагаме винаги в чинията на детето поне 1 храна, която му е любима (например към мусаката да има краставичка, кисело мляко или малко хлебче).
• Да не предлагаме винаги десерт след основното хапване. Така вниманието на детето се фокусира върху лакомството, вместо върху основното ястие и то става нетърпеливо. Освен това се учи да яде нещо насила, само и само, защото ще има сладка награда.
• Като цяло да не обръщаме толкова голямо внимание на проблема. Ако детето е добре, с оптимално телесно тегло, няма хранителни дефицити, има енергия и добро настроение, може би просто няма нужда от толкова храна на вечеря.
• Ако на всяко хранене у дома детето отказва храна, просто трябва да спазваме по-стриктен график на хранене, без малки закуски преди или след основните хапвания (може плод преди това, но не и солети, кифличка или друго, което би заситило детето) и без ежедневни десерти за награда.

И за финал, да запомним, че детето гледа от нас и нашият модел на хранене се превръща в основа на неговия личен модел на хранене.